Мартин Стоев: Не съм сигурен, че Бленджини ще дойде

Рискът от фиаско е много голям, мисли бившият национален селекционер

Представяме ви втора част от интервюто с новия треньор на Нефтохимик Мартин Стоев. В него бившият национален селекционер говори за трансфера на сина си Ерик в Испания и за ситуацията около избора на италианеца Джанлоренцо Бленджини за наставник на България.

Освен назначението си в Нефтохимик тези дни имахте и друг повод за радост – синът ви Ерик подписа с Алмерия в Испания. Какво ви споделя като първи впечатления?

Казва, че е много щастлив. Чувства се много добре. Тренира много яко. Казва, че манталитетът е съвсем различен от българския. Няма завист, отношението е друго между състезатели, треньори. В съвсем друга обстановка е. Казва, че там никой не гледа в канчето на другия, ама защо единият взима 100 лв повече от другия и т.н. Може би аз съм по-щастлив от него, защото аз заради него 2017 година се отказах от кариерата си в чужбина. Върнах се в България, започнах от нулата с 10 деца на 14 години. За да може един ден, когато стане на тази възраст и излезе в чужбина или дори да не беше станал волейболист, да спя спокойно. Защото съм опитал да направя всичко за детето си. Ако не го бях направил и бях продължил извън България, днес, на тази дата, може би щях да съжалявам, че не съм направил нужното за детето си. Моето разбиране е, че мисията на родителите е да създават нов живот и този нов живот да е по-добър от живота, който ти самият си живял.

Имаше ли в тази връзка въздишка на облекчение?

 Удовлетворение! За 7 години труд. Без пари.

Финален въпрос. Бяхте сред имената, които се спрягаха за нов национален селекционер на България. Федерацията се спря на Джанлоренцо Бленджини. Какво смятате за този избор и накъде тръгва отборът в следващите години?

Аз не съм сигурен, че Бленджини ще дойде, първо.

Защо?

Защо да идва? Заради пари? Най-вероятно, защото 150 000 евро нето е много добра заплата, която той сигурно и в Италия не получава. Иначе рискът да се изложи с българския национален отбор е много голям. Най-вероятно ще играе за оставане във волейболната Лига на нациите. Дали ще го направи – не знам. Той все пак е някакво име в италианския и световния волейбол. Спечелил е доста. Рискът от фиаско или brutta figura, както е на италиански (да се изложи, да се направи на глупак, ит.) е много голям с българския национален отбор. И това го казвам на базата на последните състезания. Ние записахме най-лошо класиране на световно първенство, най-лошо класиране на европейско първенство и играем с една или две победи в Лигата на нациите. И трябва да благодарим на американския посланик в Техеран, че не даде визи на иранците за Съединените щати – те отидоха без треньора и без петима състезатели от основния състав. Ако ни бяха били, отивахме на плейаут. Това е истината. И да си викаме каквото си искаме – таланти, Бленджини, италианци, статистици. Това са фактите. Неоспорими. Националният отбор в последните години е слаб.

• А какъв е изходът тогава?

• Има си федерация, тя е намерила явно изхода. Питайте тях. Те са направили избора, те носят отговорност.

Петър Стоянов, “Тема Спорт”