Мартин Стоев: Не съм треньор за 5-о или 6-о място

Като волейбол не виждам особена промяна в България, казва бившият национален селекционер

Мартин Стоев се завърна в голямата игра на българския волейбол. Бронзовият медалист от световното първенство през 2006 и Световната купа през 2007 пое шампиона Нефтохимик, заменяйки Атанас Петров. Амбицията на бившия национален селекционер е ясна – първото място. Дебютът на Стоев начело на шампионите беше категоричен – 3:0 при гостуването в Разлог на Пирин. А софиянецът говори след назначението пространно за „Тема Спорт“.

Г-н Стоев, решението ви да поемете Нефтохимик ме изненада, защото смея да твърдя, че ви познавам добре.

– Вижте, досега в България съм работил само в Левски Сиконко.

И в Сливница.

– В Сливница бях президент, това не е подобна работа. Говорим за високо спортно майсторство. И бидейки в Левски Сиконко, съм бил в София. Така че дали ще работя в Бургас или в чужбина, за мен е едно и също. Разстоянието пак е 3 часа. Или един ден път грубо казано. Но не съм си вкъщи.

Точно затова бях изненадан, защото знам това ви възприятие за нещата.

– Единствените две места в България, на които бих се съгласил да работя

бяха Хебър и Нефтохимик

На друго място не бих отишъл. Един човек като има определен стандарт на живот, няма как да го намали. Това са двата клуба. Нефтохимик работи професионално вече 20 години в България. Хебър от по-малко време, но след като той отпадна, остана вариантът Бургас. Условията, които предлагат, са доста добри. Организацията е много добра. Нищо не ни липсва, всичко е осигурено. Както за мен, така и за момчетата. И дойде време да свърши моята почивка и да дойда тук. Нефтохимик ме искаше и преди няколко години, но тогава не вървеше да се откажа от Сливнишки герой. Това беше годината, в която влизахме в Суперлигата. Не беше редно да напусна тогава. Но сега при положение, че бюджетът на Сливнишки герой е доста свит, не можем да си позволим да се развиваме нагоре, поддържаме ниво Висша лига. И реших да приема.

Казахте „почивката свърши“. Починахте ли си наистина?

– Аз за първи път почивам. Откакто съм станал професионален състезател, след това треньор. Така се стекоха обстоятелствата.

В София няма къде да работя

Има два клуба – Левски и ЦСКА. Там няма как да се получат нещата, така че трябва или да отида в друг град, или в чужбина. И за пръв път започвам да работя в България за друг клуб извън Левски.

Странно ли ви е?

– Не, не ми е странно, защото аз всяко лято живея на Свети Влас. Много е близо до Бургас. Обичам морето, не съм планински тип. Градът е хубав. Не си си вкъщи, липсват ти някои неща, но целите и мотивацията за работа надделяват.

За колко време е договорът ви?

– До края на този сезон плюс следващия – година и половина.

Какви са първите ви впечатления от отбора?

– Добри момчета са. Няма черни овци. Селекцията е правена доста в движение. Започна отборът през август с една селекция, продължи с друга, сега в момента е съвсем различна. Надявам се Иван Станев да се възстанови до 10-15 дни и да може да помогне. Имат потенциал. Затова и дойдох. Ако нямаше шанс да се боря за първото място или поне за медал, нямаше изобщо да се съглася, ако трябва да ставам четвърти-пети… Има шанс този отбор, въпреки че селекцията е така направена, че двамата посрещачи (Розалин Пенчев и Бранимир Грозданов, б.а.) са еднотипни. И двамата са нападателни „четворки“. Не са посрещащи. Но това е положението. Ще гледаме да ги оптимизираме и да играят във всеки мач все по-добре и по-добре.

Как си представяте това нещо да се случи? Вие самият бяхте дълги години на този пост и знаете, че не се научаваш да посрещаш за 3 месеца.

– Със сигурност, но могат да бъдат покривани. Могат да бъдат комбинирани с някого. Могат да се мотивират самите играчи още повече и при пълно себераздаване някои неточности не се виждат или се прикриват. Плюс това ние не играем в Италия, Русия или Полша. Играем в България, където

нивото е по-ниско

Нещата са възможни. Аз ако не вярвах, нямаше смисъл да си говорим сега с вас.

Нефтохимик удари Пирин в Разлог при дебюта на Мартин Стоев

Къде виждате полето за развитие?

– Първо искам да ги опозная тези момчета. Не съм работил с тях досега. Едно е да ги гледаш по телевизията, друго да ги тренираш всеки ден. Ще се опознаем. Има време до плейофите. Да им видя плюсовете и минусите, къде трябва да се работи, къде има нужда от стиковане. Реакцията на отбора в Разлог беше прекрасна. Играха мотивирано, с много малко грешки. Ако играят и тренират както през изминалите няколко дни, развитие ще има във всеки един елемент.

Как се тренира отбор, който се сменя 3 пъти за 4-5 месеца?

– Това е нов отбор. Има плюсове и минуси това. Хубавото е, че този отбор в този си вид не е печелил нищо и ще има мотивация да го направи. Ако си със стария отбор, трябва да защитаваш завоюваните позиции. Идеята ни с президента Огнян Томов е, ако този отбор се представи добре, да се задържи по-голяма част от ядрото и да се надгради лятото. А не да се сменя целият състав.

Има ли лидери в този отбор?

– Много хора може да бъдат лидери. Има силни характери тук, има звезди, има професионалисти, имаме опитен човек като Иван Станев. Надявам се да са повече лидерите.

Мартин Стоев: Дойдох в Нефтохимик, за да стана шампион!

Липсваше ли ви този гъдел, отново да сте в отбор, който е сред фаворитите за титлата?

– Малко да. През годините съм имал предложения да поема отбори, които съществуват в едно първенство – пети, шести. Това не е моето. Предпочитам да съм в по-долно ниво и да се боря за първо място, отколкото да съм на високо ниво и да сме на седмо-осмо място с 4-5 победи годишно. Не се виждам в такава роля. Може би затова дойде тази дълга почивка от 15 месеца.

Какво виждате като промяна в българския волейбол от времето си в Левски?

– Може би организационно има подобрение по отношение на бита – храна, настаняване на състезателите, не им липсва нищо. Възстановяване, медицинско обслужване. Но като волейбол не виждам кой знае каква промяна. Виждате, че в европейските турнири отпадаме по най-бързия начин, така че продължаваме да раждаме таланти. Не са много, но ги има. Дай Боже, още да се раждат.

Част от тези таланти играха финал за Купата на България този уикенд за Левски срещу Дея. Гледахте ли мачовете и с какви впечатления останахте?

– Гледах финала. Играха

ветерани срещу младоци

Ветераните надделяха с опит. Стана интересен турнир. Левски можеше да отпадне още на четвъртфинал, ЦСКА можеше да отиде на финал. Имаше обрати и за зрителите беше интересно.

Кои отбори ще се борят за титлата?

– Мисля, че първите 6 отбора имат реални шансове да станат шампиони. Титлата не се решава в един мач, а в плейофи. По-подготвеният и по-стабилният отбор ще спечели.

Петър СТОЯНОВ, "Тема Спорт"