Санети за началото си в Интер, Моуриньо, тежката си контузия, историческия требъл, най-трудните опоненти и най-мъчителните си мачове
Вицепрезидентът на Интер и клубна легенда Хавиер Санети беше гост в подкаста PoretCast на италианския комик Джакомо Порети, който е голям фен на отбора. Пред него великият защитник говори по най-различни любопитни теми, свързани с дълголетната си кариера в миланския гранд.
За началото си в Интер и футболния си идол
Винаги ми е харесвало да тичам след топката и това така и не се промени. Все пак, когато пристигнах в Италия, аз се адаптирах. Футболният ми идол беше Рикардо Бочини, “десетката” на Индепендиенте. Той имаше кариера като моята в Интер, играеше само в този клуб. В Аржентина разполагах с по-голямо пространство, докато в Интер и Италия има и по-малко време за мислене. Първият ми треньор тук беше Отавио Бианки. Той ме попита къде предпочитах да играя. След седмица направих шампионатния си дебют срещу Виченца. Казах му, че предпочитах да играя отдясно, но той ме накара да играя отляво. Това беше невероятна емоция на един внушителен стадион. Съдбата искаше да спечелим с 1:0 и ето къде започна историята ми в Интер. Това беше първият от моите 858 мача.
За Жозе Моуриньо
Той е човек със страхотна харизма, роден шампион. Помня, че ми се обади, след като подписа с Интер. Представи ми се и се извини за нивото си на италиански език, въпреки че то беше перфектно. Той беше много над останалите, в друга категория. Накара ни да надхвърлим възможностите ни и да повярваме, че можехме да печелим и в Европа. Всички бяхме убедени, че това беше правилният път и за две години се чувствахме непобедими. Мислехме, че за да ни победят, останалите трябваше да направят изключителни неща. Моуриньо е голям лидер. На пресконференциите той изглежда по един начин, но всъщност е много добродушен и толерантен. Той се отнасяше с всички по един и същ начин и неизменно пускаше този, който заслужаваше да играе. Често пропускаме да говорим за хората на треньорската скамейка, но те са тези, които те карат да играеш добре. Те са фундаментални и често могат да са такива в ключовите моменти през сезона.
За контузията си преди края на своята кариера
Майката природа ми позволи да играя до 41 години без на практика да имам каквито и да било контузии преди тази, която ме сполетя, когато бях на 39. Скъсах ахилесово сухожилие и веднага разбрах, че е нещо сериозно. Всички си мислеха, че с кариерата ми беше свършено, но аз веднага започнах да мисля как да се трудя и да се завърна, защото не исках да приключи така. Много зависи как човек посреща трудностите. Аз съм оптимист и винаги съм позитивен. И така изиграх още един сезон, в който имах важна роля. Сега има и психолози, които ти помагат. Въпреки това, когато играех, тях все още ги нямаше. Мисля, че те са доста полезни, защото често зад някои контузии стои психически проблем.
За състава от историческия требъл
Бяхме силен колектив и всички се чувствахме значими. Много е важно треньорът да предава именно това усещане. Винаги съм казвал на отбора, че най-важен е колективът. Ако всеки тръгне в своя собствена посока, едва ли ще успеете да спечелите. Дали някога съм изпитвал страх? Това е част от футбола, но когато си спокоен, рано или късно работата ти се отплаща. Ако си постоянен и издържлив, все някога резултатите ще дойдат. В Интер изпитвахме трудности, но в последните ми десет години успяхме да спечелим всичко.
За най-мъчителните си мачове
Сиена - Интер (шампионският мач през 2010 г. - б.р.) беше по-труден и от финала в Шампионската лига… Невероятно напрежение, особено в последните минути. В този мач вкарахме гол, а четири минути по-късно разбрахме, че и Рома са вкарали. Спогледахме се един друг. Майкон беше станал бял като лист, а след края на мача Жулио Сезар си отдъхна. Също така помня реванша срещу Барселона (в ШЛ през същата година - б.р.), който сякаш отказваше да приключи. Това беше най-силният отбор в света с Лионел Меси, който беше 15 години по-млад от мен. Този мач беше безкраен.
За финала в ШЛ в Мадрид
Бях в една стая с Иван Кордоба, който е силно вярващ и е отдаден на Санта Рита. В полунощ запалихме свещ с молитва към нея, но и двамата заспахме. Добре, че успяхме да се събудим, иначе целият хотел щеше да изгори. Първият досег до “Сантиаго Бернабеу” беше прекрасен, имаше страхотна гледка на нашите фенове. След триумфа ни видяхме пълния Дуомо. Милано беше пълен с интеристи… навсякъде беше само Интер.
За Тарибо Уест и най-трудните си опоненти
Той беше твърде забавен. По време на мачовете той беше концентриран за 80 минути, а в останалите 10 правеше каквото си поиска. Един ден правихме тактическа подготовка с Марчело Липи, който му каза, че трябва да съкрати тези 10 минути. След три неуспешни опита Тарибо му заяви: “Бог ми каза, че не бива да ги съкращавам”. В крайна сметка с него спечелихме Купата на УЕФА. Най-силният ми съотборник беше Роналдо. Що се отнася до опонентите, най-трудно ми беше да пазя Зинедин Зидан и Кака в първия му период в Милан. Помня и лудите битки с Дженаро Гатузо и Павел Недвед. С Паоло Малдини пък много се уважавахме взаимно и винаги се получаваха добри дербита. В първото ми такова помня как срещу мен имаше нарушение за дузпа. Франко Барези ме вдигна и ми каза: “Това не е дузпа”. Според мен обаче си беше дузпа и ако имаше ВАР, щяха да я дадат.
За живота си в Италия и триумфа на Аржентина
Чувствам се страхотно тук. Децата ми са родени тук и плакаха, когато Швеция попречи на Италия да се класира за Мондиал 2018. Италия ми даде всичко и имам голямо уважение към тази страна. Когато отида някъде другаде, осъзнавам колко много ми липсва тя. Последното Световно първенство беше чудесно за Аржентина. Много фенове от чужди държави викаха за нас.