Капитанът на Шахтьор (Донецк) за войната: В началото реших, че е станала авария, първите няколко месеца не помислих за футбол нито веднъж

Около 5:30 часа сутринта в студената сутрин на 24 февруари най-големите страхове на Тарас Степаненко стават реалност. Капитанът на Шахтьор (Донецк) се обръща в леглото си и помислил, че е успал, тъй като навън било толкова светло. Слънцето все още не било изгряло в киевското предградие, но небето е било осветено от ракети и бомби. Родината на Степаненко Украйна е нападната.

“Събудихме се под звуците на войната, а наблизо имаше експлозии", разказва той пред ”Дейли Мейл“, заеквайки при сърцераздирателния спомен. "Жена ми Маргарита ми каза, че войната е започнала, но аз казах: "Не, това не е възможно... това трябва да е експлозия в електроцентрала".

"Никой не си е мислил, че може да се стигне до пълномащабна война. Никой не знаеше какво да прави. Първите дни бяха ужасни. Всеки се страхуваше за живота си“, казва той. 33-годишният Степаненко има трима сина - на пет, осем и девет години - и се страхува за тяхната безопасност. "От първите минути на нахлуването трябваше да сме подготвени. Нямаш време да мислиш, просто трябва да се продължиш напред", казва той. "Страхувах се за живота на синовете си".

Първите дни прекарва в укриване в киевската провинция, в къщата си на върха на хълм, който е един от трите маршрута на нахлуване на войските на Владимир Путин. Украинският национал, който има 73 мача за националния отбор, се криел в мазето си с бейзболна бухалка, заедно със съседа си, въоръжен с пушка - и чакали руснаците. "Мислех, че ще дойдат в къщата ми. Но за щастие нашите войници ги спряха, така че не можаха да мръднат. Това ни спечели време", казва капитанът на Шахтьор.

Степаненко и семейството му бягат от Киев в по-безопасния град Чернивци. Ако въобще някъде Украйна не е безопасно. След това той живее в Молдова и Румъния, а семейството му се е установило в Испания. "Когато трябва да напуснеш дома си, приятелите и родителите си... всеки ден чета за разрушени къщи", казва той. "Някои дни плачем по цял ден. В някои дни нямаме никакви емоции, а в други е безчувствено, ужасно и стресиращо".

Играчите на Шахтьор се подготвят за мача с Рен от Лига Европа в полската столица Варшава. Отборът е в изгнание от родния си град, откакто през 2014 г. избухна войната в региона на Донбас, като оттогава тимът играе в Лвов, Харков и Киев.

“За нашите войници е много по-трудно, отколкото за нас“, казва Олександър Зубков, полузащитникът, който вкара гол срещу Реал Мадрид "Искаме да продължим приказката си в Лига Европа. Когато играем, се борим един за друг и за Украйна. Треньорът на отбора Игор Йовичевич добавя: "Аз и моите играчи разбираме, че играем за народа на Украйна. Искаме да ги накараме да се гордеят с нас, дълбоко в сърцата си. Те ни карат да се гордеем с тях, борейки се за нашата свобода.

Футболът в разкъсваната от войната страна бавно се възобнови, като мачовете се играеха при закрити врата на фона на войната. "През първите няколко месеца не помислих за футбол нито веднъж", спомня си капитанът Степаненко. "Всичко беше нереално. Единственият ми приоритет беше да остана в безопасност и да се опитам да посетя роднините си. "След четири месеца започнахме да играем благотворителни мачове и играх в плейофа за Световната купа за Украйна (загубата от Шотландия). "В крайна сметка трябваше да се върнем към... ако мога да кажа това... нормалното. Когато украинската лига се завърна, играхме в Лвов. "Играехме и чухме аларма за въздушно нападение, така че избягахме в мазето! Това се случи три пъти. В един мач изтичахме в бомбоубежището и останахме там два часа. След това се върнахме и изиграхме второто полувреме!", спомня си той.

"Когато играеш футбол, не мислиш за войната. Но не можеш да избягаш от нея. Винаги чуваш шумове, войната е винаги там. "Говоря с родителите си (които все още са в Киев) и понякога чувам експлозии. Два или три пъти месечно Русия изстрелва ракети по Киев", казва Степаненко

Рен е първият състезателен мач на клуба от 19 ноември насам, а клубът прекара известно време на тренировъчен лагер в Белек, Турция. Шахтьор бе напуснат от редица важни футболисти и заведе дело срещу ФИФА във Федералния съд на Швейцария, за да оспори решението, което позволи на всички неукраински играчи на Шахтьор да напуснат със свободен трансфер. Тогавашният наставник на тима Роберто де Зерби, сега мениджър на Брайтън, спи на пода в хотела на отбора в първите дни на инвазията и не се връща в Италия, докато всички негови играчи и семейства не напуснат безопасно Украйна.

От Шахтьор днес са поканили малките деца Микита и Илия Калимбет на мача във Варшава. Къщата на децата е обстрелвана от руските войски, а майка им е убита.