Стив Брус: Беше ми много трудно да ме наричат неспособна зелка

Освободеният от мениджърския пост на Нюкасъл Стив Брус говори за това колко тежко му е било да води отбора в трудния за клуба период и междувременно да бъде остро критикуван за своята работа.

“Мисля, че това може да е последната ми работа. Не става въпрос само за мен, това се отрази и на цялото ми семейство, защото всички те са “джорджита” и не мога да го игнорирам. Всички те се тревожеха за мен, особено съпругата ми Джанет. Колко невероятна жена е тя, фанстастична жена, съпруга, майка и баба. Тя се справи със смъртта на моите родители, а нейните не са много добре. Освен това се притесняваше за мен и за всичко, през което преминах през последните няколко години. На 60 години съм и не знам дали искам отново да ѝ причинявам това.

Наистина трябва да благодаря на всички хора, които са работили заедно с мен, защото мога да бъда взискателен и упорит в работата си, особено когато бях по-млад. Когато губим, преживявам го много тежко, но когато си в Премиър лийг и водиш Бирмингам, Уигън, Хъл Сити и Съндърланд, ти наистина ставаш по-добър в приемането на загубите, налага ти се. Когато дойдох в Нюкасъл, мислех си, че мога да се справя с всичко, насочено срещу мен, но това се оказа много, много трудно. Никога да не съм желан, да чувствам, че хората искат да се проваля, да чета как хората постоянно казват, че ще се проваля, че съм безполезен, че съм тлъста загуба на пространство, че съм глупав, че съм тактически неспособна зелка или каквото и да било. Това беше още от самото начало. Когато се справяхме добре, реакциите бяха: “добре, но стилът на игра е отвратителен” или че просто съм имал късмет. Това беше нелепо и постоянно се случваше дори когато резултатите бяха добри. Най-доброто беше това да ни кажат, че сме изпадащ отбор във всички отношения въпреки точките ни…всичко това беше през първия сезон. Завършихме 13-и. Критиките станаха още по-лоши през втората година, когато станахме 12-и на 17 точки от зоната на изпадащите.

Опитвах се да се наслаждавам на това и така беше. Винаги съм се наслаждавал на борбата и на това да опровергавам хората, но изглежда, че е било само това - борба. Това определено ти се отразява, защото, когато спечелиш мач, не чувстваш, че печелиш феновете на твоя страна. Толкова много исках да ми се получи. Бях толкова горд, че съм мениджър на Нюкасъл, дори и в тежките времена. Бях решен да продължавам напред и да задържа този клуб в Премиър лийг. Слуховете за смяна на собствеността се прокрадваха, но клубът нямаше да бъде купен, ако той беше изпаднал, всички знаеха това. Единствената задача, която имах, беше да задържа клуба в елита. Нямаше пари за обновяване на състава. COVID-19 източи парите на клуба и през това лято на практика нямаше нищо за харчене, но в никакъв случай нямаше да си тръгна от клуба. Хората ми казваха да се откажа и ако не беше Нюкасъл… Аз обаче отказах да се предам. Кой щеше да е по-добре подготвен да задържи отбора в елита? Много се радвам за феновете, града и всички, свързани с този велик клуб. Тази смяна на собствеността трябваше да се случи, за да може клубът да се подобри. Трябваше да се случи, за да може Нюкасъл да има възможността да бъде клубът, който всички ние мислим, че трябва да бъде. Дадох най-доброто от себе си. Ще оставя на останалите да преценят дали се справих добре, или не. Желая на новите собственици, на играчите и на феновете само най-доброто. Развълнуван съм за бъдещето на клуба. Това е най-важното нещо”, сподели Брус пред “Телеграф”.