Димитър Митов: Вярвам, че един ден ще получа повиквателна за България, мечтата ми е да играя във Висшата лига

Димитър Митов e български вратар, който от години живее в Англия. В момента той е част от тима на Кеймбридж Юнайтед, който се намира в Лига 1 на Острова. От няколко сезона Митов успява да поддържа чудесна форма, а доказателство за това са наградите за Играч на мача, които получава. Този сезон той стартира ударно, макар да се завръща след тежка контузия на рамото. 

Ето какво сподели българинът от Острова пред Sportal.bg за конкуренцията в Англия, Висшата лига и мечтаната повиквателна за националния отбор. 

Здравей, чувствам се чудесно! Да, както каза – започнахме сезона доста добре. Отборът играе добре, аз лично се представям на ниво и за момента се наслаждаваме на добрите резултати, но трябва да продължаваме да работим усърдно и да поддържаме тази форма.

Ти си в Кеймбридж Юнайтед, трето ниво на Англия. Ние с теб си говорихме преди интервюто, че много хора подценяват, когато чуят за трета лига на Англия, Германия или в другите страни, но всъщност не трябва да е така. Опиши ти обстановката там и нивото на конкуренция. 

Всеки човек, който има дори малка представа от футбол и е гледал футбол в Англия, знае, че Лига 1 (трето ниво) е изключително силно ниво на футбол. Отборите, които в момента са в Лига 1 – Съндърланд, Чарлтън, Уигън, Портсмут са изключително големи отбори, които не заслужават да бъдат в Лига 1, но точно това показва, че първенствата в Англия са изключително силни и за момента те са там. Просто класата на отборите, класата на футболистите е много по-голяма от тази, която беше в Лига 2 през миналия сезон, където играехме ние с Кеймбридж и това е нов тест за нас и за мен лично. Наистина много се наслаждавам да играя на това ниво.

Всъщност Лига 1 се състои от 24 отбора, като първите 2 тима влизат директно в Чемпиъншип, след това има и плейофи за влизане. Според теб, на база на конкуренцията и на база на това как се представя отборът ти макар че е рано да се правят такива изводи, колко близо е Чемпиъншип?

За момента ние сме нов отбор в Лига 1. Кеймбридж не е бил на това ниво от около 10 години.  Играем мач за мач, не мислим за промоция, Чемпиъншип или каквото и да било. Просто взимаме следващия мач и гледаме да спечелим трите точки. Но да кажем, че сме готови за промоция, може би е рано. Това е една голяма стъпка, но никога не казвай никога, защото няма невъзможни неща във футбола.

Разкажи ми малко повече за отбора. Това, което е любопитно, е, че си един от малкото чужденци. Има още трима човека, които дори не могат да бъдат оприличени като чужденци, така че ти си изключение. Дори и през минали сезони прави впечатление, че си единственият такъв. Как успя да се впишеш в състава, колко време вече си там и как те приемат останалите?

Много лесно се вписах, защото хората тук са чудесни. Те те приемат като един от тях и не съм имал проблеми с това. Вече съм в Кеймбридж пети сезон, много се радвам на времето ми тук, защото играя мачове, което е най-важното за един футболист. Така само израстваш нагоре и наистина се чувствам като във вкъщи. Както каза, аз съм единственият чужденец, а за един чужденец в Англия е малко по-трудно да пробие във футбола, но аз съм щастлив, че успявам да го правя и се доказвам на едно добро ниво.

Има още 2 ирландци и 1 австралиец, ако трябва да бъдем точни. Това, че си от България поражда ли интерес в твоите съотборници? Ти и в предишни интервюта си казвал, че те разпитват доста за страната, за Христо Стоичков, Димитър Бербатов, за Стилиян Петров дори. 

Така е. Интересното между другото е, че моят треньор на вратарите е бивш играч на Астън Вила, който е играл със Стилиян Петров, били са заедно. Постоянно поддържат връзка и Стилиян Петров си говори и с мен. Да, Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Христо Стоичков са тримата футболисти, които винаги разпознават на Острова, когато се заговори за България. Винаги съм имал въпроси дали ги познавам лично и аз обичам да казвам, че съм тръгнал от академията на Христо Стоичков. Срещал съм го няколко пъти, но не мога да кажа, че го познавам лично.

Вече съм 8 години в Англия, имам и английско гражданство, така че се чувствам доста добре приет от моите съотборници. Никога не съм имал проблеми, Англия е една чудесна държава, в която всеки един, който е идвал тук, знае колко е хубав футболът в тази държава. Има неща, които трябва да се видят и аз наистина се чувствам вкъщи. Лично аз, понеже никога не съм играл в българското първенство и не мога да направя точна разлика между първенствата, но това, което аз виждам е физическата подготовка на футболистите в Англия и тези в България. Това, което съм забелязал от мачове, които съм гледал – просто ние в България имаме много технични футболисти, но смятам, че физиката тук е на друго ниво. Затова футболът е по-различен.

За момента се чувствам прекрасно. Имах малко лош късмет януари месец – всъщност на моя рожден ден на мач срещу Брадфорд направих спасяване и при самото приземяване ми се извади рамото и се нуждаех от операция, защото си бях извадил рамото и разкъсал мускулите там. Това ме извади от игра за 6 месеца, но през това време се възползвах да подобря играта си с крака, физическото ми състояние, също и психическото ми състояние. Веднага след контузията треньорът седна да говори с мен и ми казаха, че ще ми предложат нов договор и че ще бъда на линия за лятото. И това беше моята цел – да се възстановя и да съм готов за този сезон. Смятам, че започвам сезона в много добра форма, чувствам се прекрасно, играя добре, отборът върви добре, всичко е точно.

Първият мач от сезона започнахме с равенство срещу Оксфорд – 1:1. Наистина един много добър отбор, мачът беше равностоен и най-вероятно точката беше достойна и за двата отбора. Мачът със Суиндън за Купата беше доста труден, те са наистина силен тим, който владее много топката и играе с много пасове. Той завърши 0:0 в редовното време, направих няколко ключови спасявания, за да запазя сухата мрежа и вече на дузпите с треньора на вратарите преди мача бяхме седнали и гледахме изпълнителите на Суиндън къде бият дузпи. Имах някаква представа къде точно ще бъдат изпълнени и така спасих първите 2, което е доста добър момент за мен в личен план, защото точно се бях върнал от контузия и това ми бяха първите 2 мача от 7 месеца. Да видиш феновете зад гърба ти и да скандират името ти наистина беше един много хубав момент за мен. Много съм щастлив, че бях избран за Играч на кръга и влязох и в отбора на кръга, което е доста голямо постижение като имаш предвид, че всички отбори в Чемпиъншип, Лига 1 и Лига 2 не са малко и не са малко футболистите, които се представят в тази Купа. Вече играхме втория кръг срещу Милоу, загубихме с 3:1 – изключително добър отбор в Чемпиъншип, който всяка година почти винаги играе плейофи за влизане във Висшата лига така че беше един много хубав мач. Доста се насладих на двубоя, хареса ми, но за съжаление не успяхме да победим. Но това е футболът – учиш се и продължаваш напред.

Да облечеш националната фланелка на България и да играеш за България, да защитаваш цветовете на България – просто това е върхът на сладоледа. Няма по-хубаво от това във футбола, поне мое лично мнение. Наистина следя националите, винаги гледам мачовете им, когато мога и когато ги дават по английските телевизии и наистина това е една моя мечта и силно се надявам и вярвам в себе си, че един ден тази повиквателна ще дойде, но просто аз трябва да продължавам с добрите си изяви в Англия и наистина се надявам треньорското ръководство да го забележат това и да ми се даде шанс. Но аз съм сигурен в себе си, че когато продължавам да играя добре, да се развивам, тази повиквателна ще дойде рано или късно.