Боян Йорданов: Бих поел капитанската лента на Левски, ще направим добра сплав с младите

Вече от две седмици Левски води подготовка. Как се чувстваш?

Добре, минаха всички трудности и мускулната треска. Голямо удоволствие е да се работи в новия спортен комплекс на Левски. Като волейбол все още сме далеч от желаното ниво, минали са само две седмици. Но затова работим всеки ден, да придобием завършен вид.

Как те посрещнаха младите момчета в Левски?

Ние се познаваме от дълги години с тях, тъй като, когато съм се прибирал за празници в България, винаги съм тренирал с тях. Виждам, че им е приятно да съм тук, на мен също ми е много приятно. Надявам се да се получи една много хубава сплав между нас опитните и по-младите.

А те търсят ли те за съвет?

Все още за съвет не, но имат желание да си говорим на различни теми. Когато дойдат контролите и официалните мачове със сигурност ще си подаваме ръка взаимно. Казах им, че най-важното е да сме хора и в трудните моменти да сме заедно.

Ще поемеш ли капитанската лента?

Не знам. Това го решава треньорът или целият отбор.

А имаш ли желание?

Да, достатъчно опитен съм, ако ми гласуват доверие, ще го направя. Бил съм капитан на различни отбори, даже имах честта и да водя и националите в последната си година на турнира в Иран. Със сигурност  е голяма отговорност, но и много голяма чест. 

След толкова години в чужбина, как се чувстваш в България?

Засега добре, благодаря. Нека да изчакаме още малко време да мине (смее се). Но в интерес на истината странно ми е, не съм свикнал да прекарвам толкова време в къщи. Тази година така го реших, ще видим, дано да е за добро.

Вълнува ли те политическият живот и ситуацията в България?

Естествено, че ме вълнува. Аз съм човек с гражданска позиция. Няма как да не ме вълнуват нещата в държавата, в която искам да живея. 

А би ли участвал в протест, или да изразиш публично своите убеждения?

Да, бих отишъл на площада, ако не беше тази пандемия. Защото в момента не нося отговорност само за себе си, тук има още много момчета с които сме заедно във фитнеса и залата. И ако един се зарази, няма да е добре за другите. Така че освен гражданска позиция трябва и отговорност.

Доколко един спортист може да участва в политиката?

Аз смятам, че първо сме граждани, след това по професия се занимаваме с нещо. Моето лично убеждение е, че хората, които се вълнуват от това как ще живеят в бъдеще, трябва да заемат някаква гражданска позиция. Но ми се иска нещата да са от сърце, наистина да го чувстваш по този начин и наистина да искаш промяна. Защото много пъти чуваме „искаме промяна“, но каква промяна точно, не е много ясно.

Популярно лице си от спорта, би ли влязъл в някоя политическа партия?

Засега оставям този въпрос без коментар, имам спортна кариера, но всичко е възможно.

Какво си пожелаваш?

Пожелавам си да съм здрав, на 37 години, това е нещото, което най-много искам. Всички да сме живи и здрави, защото преминаваме през големи трудности и се надявам България наистина да стане едно по-добро място за живот.