"Татко ми размаза парче пица на лицето": Как Енио Мориконе се отказа от Лацио, за да стане от Рома
Той ходеше на мачовете на Рома в продължение на повече от 80 години и беше страстен почитател на отбора. Преживяваше успехите и болките му като свои. А не е като да няма безброй и от двете в историята на римляните. Възторжено говореше за трите шампионски титли и чакаше нова.
Мориконе пише саундтрака към над 570 филма, 30 от които са в жанра уестърн.
Именно колаборацията му с режисьора Серджо Леоне за "Добрият, лошият и злият" води до създаването на едно от най-известните му произведения. През 1979 г. е номиниран за Оскар за пръв път за музиката към "Райски дни", през 1986 г. отново получава номинация, този път за "Мисията", през 1987 г. - за музиката към култовата класика "Недосегаемите", а през 2001 г. за "Малена". Най-накрая през 2016 г. получава "Оскар" за музиката си към "Омразната осморка". Енио Мориконе ще бъде запомнен с работата си по филми като "Имало едно време на Запад", "Добрият, лошият и злият", "За шепа долари", "Професионалистът", "Имало едно време в Америка", "Легенда за пианиста", "Малена" и др. Композиторът също така пишеше и камерна музика, пътуваше за концерти по целия свят и не работеше по по-малко от 10 часа на ден. Освен в пищните зали на филхармониите, имаше и друго място, на което Мориконе се чувстваше щастлив - на стадиона. Най-вече на римския "Олимпико", но не само. Обичаше безгранично футбола и отвъд императорското червено и жълтото на Рома.Пише химна на Мондиал 1978
През 1976 г. в Аржентина се осъществява държавен преврат и на власт идват военните. Две години по-късно страната е домакин на Световното първенство, а посланието на управляващата върхушка към националите е само едно - нищо друго освен победа. Треньорът Сезар Луис Меноти не взима 17-годишния Диего Марадона на домашния турнир, но "гаучосите" се справят и без него. Над всички е голмайсторът Марио Кемпес, който вкарва шест гола, два от които на финала срещу холандците. Световното първенство в Аржентина е ослепително. Всички отбори играят нападателно и падат много попадения. Съдийските отсъждания предизвикват огромни дискусии, стига се до скандали и напрежение. Фиестата обаче е водеща. А настроението на турнира отлично отразява неговият химн. Музиката на El Mundial пише Мориконе, а изпълнението е на филхармоничния оркестър на Буенос Айрес.Това е първият инструментален химн в историята на световните първенства.
Той е невероятно популярен по време на шампионата на планетата, но бързо е забравен от запалянковците. Близки на Мориконе твърдят, че El Mundial е една от малкото му творби, в които не влага цялото си сърце и душа. Вероятно не грешат. В онези години композиторът не крие прогресивните си възгледи и в Аржентина смятат, че не е бил особено ентусиазиран да работи за страна, която се управлява с диктатура. Няколко години преди Мондиал 1978 композиторът пише музика за американската лява активистка и фолк певица Джоан Байз, както и за филма за американските анархисти от италиански произход Никола Сако и Бартоломео Ванцети. И много се гордее с това. През 2017 г. Мориконе казва пред Independent: "Това не беше моя идея. Просто компанията, с която работех по това време, ме помоли да напиша музиката. Чисто комерсиално решение." Почти половин век по-късно Енио трябваше да напише и друг химн за голям спортен форум - Зимните олимпийски игри през 2026-а в Милано и курорта Кортина д'Ампецо. За съжаление, няма да чуем поредния му шедьовър, но най-добрите му композиции се разливаха по стадионите в исторически моменти. The Ecstasy of Gold, написана за филма на Серджо Леоне "Добрият, лошият и злият", звуча преди финала на Световното първенство в Русия преди две години.Влюбва се в Рома, след като баща му го удря с парче пица
Историята за това как пламва любовта на Енио Мориконе към футбола е доста любопитна. Като дете болшинството от съучениците му са от Лацио. - Енио, ти също си лациал, нали? - подвикнал някой. - Да, разбира се. - отговорил бъдещият гениален композитор и тифоз на Рома. Било му неудобно да каже "не". Пък и не знаел много за футбола. След няколко дни обаче баща му му помогнал за едно от най-важните житейски решения за всеки италианец. - Съучениците ти ми казаха, че си от Лацио. - започнал той. - Да, така им казах - отвръща Енио - Как не те е срам?! - слага точка на колебанията Мориконе-старши. А в следващия момент парче пица, запратено по главата му от бащината ръка, се плъзга по бузата на неуспелия лациал. Футболното му кръщение определено не е било от най-приятните, но е от онези, които те каляват за цял живот. И правят така никога повече да не се съмняваш в избора си. Енио гледа първия си мач на Рома на живо, когато е на девет. Но не на свещения "Олимпико", а на стария - "Кампо Тестачо". Сядат с баща си на един от виражите зад вратата. "Бях на няколко метра от Гуидо Мазети. Всичко си спомням. Той ни пазеше тогава", разказва Мориконе за победата на римляните с 1:0 през 1937-а.Любимият му играч е Джакомо Лоси, който остава верен на клуба през цялата си кариера. Нарежда го в личната си класация до Тоти и Де Роси.
Има и безброй други любимци и съкровени спомени с "вълците". В началото стана дума, че осем десетилетия бе гледал римляните на живо. Но въпреки огромната си любов и преданост към клуба, композиторът предпочиташе да изживява вътрешно емоциите си. Не скачаше при головете и не търсеше обективите. Не искаше да парадира с това колко е запален по Рома. Обясняваше го простичко, но възможно най-истински. Говореше за възпитание, скромност и уважение към противника и неговите тифози. Но веднъж избухнал. Случило се на дерби с Лацио, на което бил със съпругата си, приятеля си Серджо Леоне и неговото семейство. Мориконе си мислел, че режисьорът не е запален по футбола и очаквал да гледа мача в приятна компания. Не станало точно така. "Лацио вкара, а Серджо заподскача като обезумял. Зарекох се, че за в бъдеще ще взимам със себе си на стадиона само жена му." Макар и доста сдържан, понякога Енио не се усещаше и говореше за "вълците" на събития, нямащи нищо общо с футбола. Така стана и през 2016 г. на пресконференция в Рим, посветена на "Омразната осморка". Когато раздаваше автографи, Мориконе разбра за един от хората, че е фен на Рома и промърмори: "Кажете на ръководството да не прави глупости и да не се разделя с най-добрите ни играчи."Толкова голяма обич и болка му бе отборът приживе, че нямаше минута или момент, които да смята за неподходящи да подхвърли нещичко за "вълците".
А ето как описваше тима на сърцето си композиторът: "Рома винаги е бил отбор с интернационален характер и обгърнат от сантиментална атмосфера. Това е клуб, отворен за хората, който оставя голямо място за въображението: в него можете да видите самба, боса нова и даже чувствено танго." През 2017-а, когато Тоти се сбогува с Рома, дълго на "Олимпико" звучаха творби на Мориконе. А в настоящия кръг музиката на композитора се чува на всички стадиони. В знак на уважение към гения отборите излизат на терена не под звуците на химна на лигата, а на саундтрака на "Имало едно време на Запад". Подобаващо изпращане на един велик творец, човек и футболен почитател.Webcafe.bg