Мойс ще опира пешкира след трансферното фиаско

Ако някога в Манчестър Юнайтед са се притеснявали дали смяната на управленския режим може да навреди на реномето на клуба, тези страхове се потвърдиха в 23 часа местно време на 2 септември 2013 година.

Значението на трансферите тези дни е толкова голямо, че един слаб трансферен прозорец може да нанесе съкрушителен удар върху репутацията ти. Възприятието е всичко. Докато Юнайтед тъне в море от присмех, Арсенал е огрят от слава с привличането на Месут Йозил – футболист на позиция и преди това достатъчно добре покрита, който обаче изстрелва лондончани в звездната орбита. Феновете на “артилеристите” вече не плачат за нуждата от класен нападател или централен защитник.

Бъркотия, унижение и фарс са думи, които лесно можеха да бъдат прикачени към един последен ден на палячовщина, не дал почти никакви отговори на легиона от критици на Ед Уудуърд – административния глава на “Олд Трафърд” в ерата пост-Фъргюсън. Сър Алекс имаше своите трансферни гафове в партньорство с Дейвид Гил, ала нито един от тях не бе толкова вреден, колкото тази понеделнишка вечер, в която за една мишена бяха платени с 4 млн. паунда повече от посоченото в клаузата за прекратяване на договора му. Маруан Фелаини можеше да бъде играч на Юнайтед срещу 23,5 млн. паунда във всеки един момент до 31 юли.

Андер Ерера от Атлетик Билбао, съгласил се даже на орязване на настоящата си заплата, се почувства като изоставен пред олтара жених, докато “червените дяволи” опитваха да минат тънко пред баския клуб, неразбрали или избрали да се правят на неразбрали испанската данъчна система.

Билбаинци не пускат своите играчи току-така, а и не обичат честата смяна на позициите в преговори. На Юнайтед остана да се опитва да замита следите от една провалена сделка, което ще да е предизвикало голямо веселие из клубните офиси на континента.

За няколко кратки секунди изглеждаше, че вземането под наем на Фабио Коентрао от Реал Мадрид ще спаси останките от репутация, преди бюрократичните спънки да лишат Дейвид Мойс и от ляв бек. Лейтън Бейнс отдавна бе отписан. Патрис Евра – най-добрият в редовете на шампионите в слабото им представяне в Ливърпул, пък едва ли е особено мотивиран след случилото се за силни изяви по-нататък през сезона.

Маркова покупка за отпразнуване на смяната на режима така и не бе показана на медии и фенове. Юнайтед остана изигран от хората на Тиаго, а подобно бе и положението със Сеск. И в двата случая преговорите стигнаха по-далеч от признатото от играчите. Модрич нямаше как да дойде, нито Кедира на този късен етап.

Репутацията на Мойс като ценящ всяко пени бе добре позната в Евертън. В клуб, където цепеха стотинката на две, този модус операнди бе напълно приемлив. Едва ли обаче шотландецът е осъзнавал, че днес същата култура съществува и на “Олд Трафърд”. “Не е ли прекрасно, че клубът казва: “Тук нямаме бюджет – отиваш и вземаш, когото поискаш.” Просто отиваш и го правиш?”, коментира Мойс в началото на управлението си. Може би той е недоразбрал значението на израза “няма бюджет”. Харчът на клуба го постави доста надолу сред съперниците в лигата, даже зад Саутхемптън и Кардиф Сити.

След поражението на “Анфийлд” Мойс навлиза в първия травматичен период на своята още кратка кариера на “Олд Трафърд”. Докато Уудуърд е мишената на необуздана ярост и присмех като търговски банкер напълно не на място във футболния свят, и репутацията на шотландеца също понесе тежък удар. Нему привържениците на Евертън може би никога не ще простят. Макар че бизнесът си е бизнес, неговите коментари за Бейнс и Фелаини миналата седмица предизвикаха въпросителни дали въобще някога е вземал присърце интересите на “сините”.

“Ако бях мениджър на Евертън и Сър Алекс Фъргюсън бе дошъл да поиска Лейтън Бейнс и Маруан Фелаини, щеше да ми е много трудно да ги задържа, тъй като винаги съм смятал за правилно онова, което е правилно за играчите”, коментира Мойс. Неговото постоянно отдаване на чест към Фъргюсън в този случай не му направи услуга.

Тъй като това е футболът, гневният вой на Евертън бе заглушен от техния опит да вземат Джеймс МакКарти от Уигън на промоция, и то с траншове в рамките на четири години. Когато това не сработи, Юнайтед бе изстискан с още повече пари за Фелаини. Ако феновете на “карамелите” решат да се прицелят в Мойс при завръщането му на “Гудисън Парк”, нека вземат предвид факта, че именно разточителността на новия му клуб бе причина те да се радват на относително задоволителен трансферен прозорец.

Засега, докато резултатите заговорничат срещу него, Мойс ще получи някакво снизхождение от поддръжниците на “червените дяволи”. Злодеят ще е Уудуърд – един успешен ловец на спонсори, който съумя да финализира само един трансфер, при това в крайна сметка го изклатиха здравата.

Статусът му на човек на фамилията Глейзър (присъедини се към клуба от инвестиционната им банка веднага след покупката) вече бе настроил мнозина срещу него. Сделките това лято не спомогнаха за изчистване на репутацията на собствениците като правещи големи обещания и после ловящи маймуни с трици. Преди това те имаха за спасителна жилетка гения на Фъргюсън. Мойс, сам признаващ, че стои по-долу от сънародника си, едва ли ще изпълни същата функция.

Джон Брюин, ESPN