Гергана Димитрова: Волейболът е моят живот
Само на 17 години, а вече е спечелила всичко с родния си ЦСКА в българското първенство. Гергана Димитрова е наричана от мнозина "детето-чудо" на българския женски волейбол, а с националния отбор за девойки младша възраст се класира за Световните финали в Чехия в края на юни. Талантливата нападателка вече дебютира и за женския тим, воден от Марчело Абонданца и попадна отново в разширения състав на италианския специалист. Междувременно Гери даде специално интервю за читателите на BGvolleyball.com.
- Толкова млада, а с толкова успехи вече ...
- В личен план целите ми са да мога да изляза в чужбина и да се реализирам още повече. Колкото до професионален, постигнахме класирането ни на Световните финали в Чехия и със сигурност искаме да се представим добре и там.- Има ли някой клуб, който ви привлича повече от останалите?
- Може би азербайджанският Рабита (Баку) (където през последния сезон треньор бе националният селекционер на България Марчело Абонданца и където игра Добриана Рабаджиева, б.р.
).- За какво мечтаете?
- За нищо друго освен за волейбол, защото този спорт е моят живот. Засега други амбиции нямам и съм се отдала изцяло на това начинание.- Вече сте част и от женския национален отбор. Допълнително напрежение ли е това или стимул за още по-добри игри?
- През миналата година напрежението беше по-голямо. През този сезон заедно със съотборничките ми от националния отбор за девойки Мира Тодорова и Жана Тодорова мисля, че ще бъде по-лесно и няма да се притеснявам чак толкова.- Чувствате ли се по-израснала?
- Все още не съм достатъчно зряла, но започвам да имам натрупан опит, колкото и малък да е. Трябва да израствам във всяка една фаза на играта, няма отделен компонент, който трябва да развивам отделно. Имам нужда от усъвършенстване навсякъде.- Въпреки хубавите победи, които постигнахте по време на квалификациите, селекционерът Димо Тонев бе доста критичен. Начин за мотивация ли бе това?
- Конкретно за мача с Гърция, след който треньорът изрази недоволство - просто подходихме лошо и малко бяхме разконцентрирани. Накрая обаче бе важно, че спечелихме категорично с 3:0.- Ласкае ли ви определението "детето-чудо"?
- Може би ми приляга, но след година, когато навърша 18, вече няма да съм детето ... Иначе е приятно, да!- Кои са най-добрите ви приятелки в този състав на България?
- Петя Баракова (разпределителката на Левски Волей (София) и на националния отбор за девойки, б.р.
).- Кой е най-добрият ви момент досега във волейбола, който няма да забравите?
- Те са много - доста титли, купи и медали. И всички са хубави, така че нямам само един конкретен.