Самолетът на Фиорентина отлита

Като играч, Винченцо Монтела бе познат като “самолетчето” благодарение на често копираното празнуване на гол в стил все едно излита с протегнати ръце. Миналия вторник Монтела, сега треньор на Фиорентина, седеше във флорентинския Палацо Векио редом до кмета на града Матео Ренци и говореше за, ами, полет и “Джонатан Ливингстън Чайката”, повестта басня от 1970 година.

“Обичам да летя, тъй като това е освобождаващо, дава чувство за лекота – каза той на събралата се публика от всякаква възраст. – Понякога обаче трябва да летиш ниско, да работиш тихо и да правиш жертви. Ако успееш, после можеш да се отпуснеш и да достигнеш висоти, които не си и подозирал.”

Девет месеца след пристигането си във Флоренция Монтела започва да се отлепя от земята. А и накара целият град да го следва хипнотизиран, не само футболните фенове, което не е случайно постижение в града на Николо Макиавели и Лоренцо де Медичи; място, където настоящето често е претегляно на една везна със славното, и кърваво, минало.

Когато вземеш под внимание, че наставникът няма особени връзки с града като футболист, че е само 38-годишен и че кара едва втория си сезон в професията (миналия сезон бе в малката Катаня, в Сицилия), започваш да разбираш “ефекта Монтела”.

Неговата тиха харизма е завладяваща и се простира далеч отвъд границите на футбола. Това, съчетано с бляскавия напредък след пристигането му, го превърна в един от най-обещаващите таланти на пейката въобще.

По това време миналия сезон Фиорентина бе 16-а, на две места над зоната за изпадане. Сега е 4-та и на ръба от класиране за Шампионската лига. Този обрат идва след едно лято, в което дойдоха една дузина нови попълнения и също толкова напуснаха клуба, а нетният харч клонеше към нулата. Забележителното обаче е колко наглед невероятен в логическо отношение бе този прогрес.

Като начало Фиорентина не играе с опорен полузащитник, което е изключително рядко срещано, да не кажем уникално, не само в съвременния футбол, а и въобще в историята.

Полузащитното трио на Фиорентина е съставено от плеймейкъри – Давид Писаро, Алберто Акуилани и Борха Валеро, като никой от тях не е пословичен с физиката си или качествата си в защита. Това е футболният еквивалент да играеш с трима пойнт гардове в баскетбола. Монтела твърди, че не играе по този начин заради някаква философска догма, а просто защото смята, че системата работи и е привлекателна за гледане.

“Когато дойдох, целта ми бе и да се представя добре, и да забавлявам публиката, като пълня стадиона – споделя наставникът. – Сметнах, че да имам на терена възможно най-много технични играчи е най-добрият начин да го постигна. След девет месеца начело обаче съм още по-сигурен във факта, че това е и най-добрият начин да вземам резултати. Колкото повече имаш топката и колкото повече твоите добри играчи владеят топката, толкова повече шансове имаш да спечелиш. Ако някой ме убеди, че е по-добре да оставя съперниците да имат топката, без проблем ще премина на тази тактика.”

Когато отборите играят с дефанзивен халф, обичайно има естествена пауза, когато той получи топката; момент, когато съперникът може да се отпусне, дори леко, или да се препострои, тъй като знае, че той вероятно ще подаде сигурен пас към по-техничен съотборник. За да направим баскетболна аналогия, това е все едно дървеният ви център да получи топката около линията за три точки: знаете, че няма да стреля, нито да подава под коша, тъй че имате миг на отдих, докато той търси някой от гардовете да продължи атаката.

“Късметът е част от играта – коментира Монтела. – Такива неща се случват. Имахме период през януари, когато според мен контролирахме играта, ала изгубихме три от четири мача. Това може да се случи без значение от това как си играл, но все пак предпочитам да имам топката и хора, които могат да направят нещо с нея.”

Забележително е, че този отбор на Фиорентина е тъпкан с играчи, минаващи през неравности по пътя – било то по отношение на контузии или слаба форма – в техните кариери. Писаро започна титуляр само 6 шампионатни мача миналия сезон в Рома и Манчестър Сити, като бе отписан на своите 33 години.

Валеро и стълбът на защитата Гонсало Родригес навремето бяха високо ценени, ала и двамата дойдоха от изпадналия от Примера тим на Виляреал. Акуилани, навремето играч за над 20 млн. евро в Ливърпул, трудно си намираше място в Милан миналия сезон. Бранителят Стефан Савич бе провал в Манчестър Сити. Матиас Фернандес, Футболист на 2006 година на Южна Америка, дойде след три лишени от блясък сезона в Спортинг (Лисабон). Линията продължи и този януари, когато клубът взе родения в Ню Джърси Джузепе Роси, лекуващ се от тежки коленни контузии от октомври 2011 година насам.

“Имахме ограничен трансферен бюджет. Тези момчета бяха много добри и ги взехме с намаление, тъй като не бяха направили най-добрите си сезони или бяха контузени. Не ги ценяхме заради последните им девет месеца, а заради стореното като цяло от тях и заради потенциала им. Факт е, че мнозина от тях са силно мотивирани, защото искат да отвърнат на критиците си, а това е бонус”, казва Монтела.

И все пак Фиорентина си има своя чар. Това е единственото място на света, където можеш да седиш на стола на Лоренцо де Медичи, да гледаш как слънцето залязва над хълма Фиезоле и да говориш за чайки.

Габриеле Маркоти, “Уол Стрийт Джърнъл”