Легендата в ските Карл Шранц: Бях на ЦСКА - Левски, страхотен мач
Австриецът Карл Шранц - и до ден днешен той си остава един от най-великите скиори за всички времена. Има четири победи в спускането във Венген и две в Кицбюел. Дебютира на олимпиади през 1960 г. със седмо място. През 1964 година в Инсбрук с температура става втори на гигантски слалом. През 1968 г в Гренобъл е първият грандиозен скандал с него, след като съдиите го карат да повтори първия си манш, защото уж един от тях пресякъл трасето. Всъщност така се запазват шансове на Жан-Клод Кили да спечели всички титли. И накрая, когато става шампион в Сапоро 1972 г., го дисквалифицират заради участие в благотворителен мач с рекламна фланелка. Шранц бе гост на тържеството на AIPS (Международната федерация на спортните журналисти).
- Господин Шранц, кой според вас ще спечели спускането в неделя при мъжете?
- Ако знаех, щях да заложа. Проблемът тук е, че пистата е чисто нова, по-нова и от това, което видяха състезателите по време на пробното състезание преди 2 години. Ако сбъркаш и с малко, отиваш извън тройката.
- Какви са шансовете на сънародниците ви?
- Не са добри, особено след контузията на Ханес Райхелт. Той точно бе във формата, в която го искахме. Сега трябва да разчитаме на Макс Франц и Матиас Майер..
- Каква е разликата между вашето време и сегашното?
- Тези момчета имат право да карат за пари, и то много. Ако знаят колко изкарвахме по наше време, нямаше дори да си закопчаят обувките. Но всичко се промени и аз се радвам. Ако не бях аз, още щяха да са в средновековието.
- Всъщност за какво ви отнеха медала?
- Че съм участвал на благотворителен мач с фланелка, на която пишело "Арома кафе". А мачът бе за деца. Не съжалявам за това, за хората в Австрия си останах шампион.
- Карали ли сте в България?
- Да. Имам победа. През 1957-а година. Планината над града. Спомням си всичко.
- Те са си същите и сега.
- Извинявайте, ама вие идиоти ли сте? Никога няма да забравя изгледа към града от планината. Този курорт трябва да е за пример на света. Та той е само на 20 минути от центъра на столицата ви. След нашето състезание отидохме всички скиори да гледаме футболен мач на стадиона. Беше претъпкано. Голямо дерби. Единият бе отборът на армията.
- ЦСКА.
- Да, а другият беше големият му съперник.
- Левски.
- Точно така! Страшен мач. Май завърши наравно. Аз съм голям запалянко.
- А български футболист не познавате ли?
- Този въпрос е обида за един истински запалянко. Не може да не знаеш кой е Стоичков. Или Лечков, който вкара на Германия. Сега имахте едно момче в Манчестър Юнайтед. Сложно име. Бърбатоф.
- Бербатов.
- Е, и на мен ми е зле българският.
- Искам да ви подаря книгата на "Стандарт" - "Чудесата на България".
- Много ви благодаря. Радвам се, че сте я превели и на английски и ще мога да я прочета с интерес. В Австрия не знаем много за вашите културни ценности, така че ще ми е от полза. Като гледам колко много информация и хубави снимки има, искам да ви поздравя.
"Стандарт"