Росел ще трябва да обяснява за Неймар, и не само на съдиите
Та колко струва в крайна сметка Неймар? Един сосио на Барселона – аптекар от Олеса де Монтсерат (който не е единственият гражданин, комуто е писнало един малък процент от населението винаги да е в директорските ложи, обвит в безнаказаност и тайнственост, възползващ се непрестанно от останалите), запита за официалните цифри по мегатрансфера.
Върховният съд сметна сумите и те не съвпадат с онези, които Сандро Росел декларира пред останалите. В понеделник той настоя: 57 млн. евро и точка по въпроса. Същевременно обаче създаде впечатление, че има още доста какво да извади от скритото в гардероба, ако бъде привикан за показания от съдията. В такъв случай може да бъдат престъпени клаузите за “конфиденциалност”, заложени в договора, за които президентът на Барса подсказа, че го възпират.
Е, аз пък се надявам да го привикат в съда. Предполагам и че ще се случи това. Надявам се също тези клаузи за “конфиденциалност” да могат да бъдат разбити от най-върховния олтар на съдебните разследващи органи.
Бих казал, че следва да има нещо мъгливо, заключено в тези клаузи, нещо невъзможно за разкриване пред честното любопитство на барселонската преса (която преди да навлезе в темата, се отдаде на учтиво и внимателно слушане на детайлите по ремонта на стадиона). “Нека да го направим това ти и аз, ама да си остане между нас!” Със сигурност има нещо зле миришещо в цялата работа. Дотам, че говорителят Тони Фрейша бе принуден да реже направо с упорито отбиване на ударите от журналистите: “Някакви други въпроси...?”.
Да, ама не – засега няма никакви други въпроси. Харесва ли ви, или не, въпросът, обгърнал изцяло Барса към момента, е колко е струвал Неймар на клуба и как сумата е била платена; колко пари са отишли по трансфера и колко по изплащания към играча и агентите му – все теми на интерес не само за данъкоплатеца, а също и за Лионел Меси и общественото мнение.Каквато и важност да се придава на самата тема (все като пропорция вкарани или невкарани голове и какво получава или не данъкоплатецът), преди всичко трябва да аплодираме това, че един обикновен сосио (б.р. – член) на клуба изиска обяснение. И няма измъкване от проблемния факт, че Росел намира за редно да даде това обяснение на съдията, но не и на членовете на своя клуб.
Алфредо Реланьо, “АС”