Юве е над всички, но още нищо не е решено
Десет поредни победи въобще, девет поредни у дома, осем точки преднина пред Рома, загубила за първи път в шампионата с ужасяващото 3:0. Изглежда, че вече е започнало обратното броене до третата поредна титла на Ювентус, защото никой не успява да поддържа темпото на лидера.
Сигурен зимен шампион 90 минути преди края на първия полусезон, най-добра атака с 42 вкарани гола в 18 кръга (средно по 2.33 на мач), способен да надвие своя главен и в крайна сметка вероятно единствен съперник за титлата с головете на един халф (Артуро Видал), един защитник (Леонардо Бонучи) и една резерва (Мирко Вучинич), без да се налага да прибягва до услуга от топреализатора си Карлос Тевес, макар и той да бе с решаващ принос, Юве надмогва сам себе си, преди да надмогне своите противници.
И заради начина, по който бяха отупани Наполи и Рома (и двата с идентичното 3:0), и най-вече заради натрупаната преднина за по-малко от половината сезон е нужно голямо напрягане на фантазията на човек, за да си представи въобще, че съставът на Антонио Конте ще успее да изпусне това скудето, резервирано още в края на август и пререзервирано в началото на януари.
НИЩО НЕ Е РЕШЕНО
Все пак още нищо не е решено и Конте е първият, който ще ви каже, че скудетата се печелят през пролетта, а не през зимата, тъй като историята на Серия А, особено тази на Юве, е изпълнена с изненади – болезнени за сриващия се или еуфорични за обръщащия разликата.
Самият Конте е изживявал съсипващото усещане през 2000 година, когато неговите “бианконери” с Карло Анчелоти на пейката оставиха да изтекат през пръстите им 9 точки преднина, при това не след 18 кръга, а при оставащи едва осем до края. Тогава всичко изглеждаше приключено, дори повече от днес, ала един друг римски отбор – Лацио на Ериксон, успя да извърши жадуваното изпреварване в последния кръг.А, оставаме около река Тибър, десет години по-късно Рома на Клаудио Раниери стори нещо изключително, заличавайки изоставане от 13 точки от около края на първия полусезон срещу Интер на Жозе Моуриньо. Скоро след като надвиха “и нерадзури”, Франческо Тоти и компания успяха даже да излязат начело, ала пак слязоха от върха след неочаквано домакинско поражение от Сампдория. Въпреки това, Диего Милито и сие трябваше да треперят до финалния кръг, когато гостуваха на Сиена, преди да отпразнуват последното си спечелено досега скудето.
ЮВЕ СЕ ПЛАШИ САМ ОТ СЕБЕ СИ
В по-изгодна позиция от останалите и по-силен от когато и да било, Ювентус, както се казва, трябва може би да се плаши само от себе си, защото победата над Рома е важна, но още не и решаваща. По същия начин не бе решаващо и онова 0:2 на терена на Фиорентина, превърнало се впоследствие, след дивото представяне на Джузепе Роси, в кошмарно 4:2 – единственото поражение на “и бианконери” в този шампионат.
ОХ, ПЕПИТО
Като се върнахме към онзи исторически ден, за Пепито Роси и за цяла Флоренция, ни става още по-зле заради последната тежка коленна контузия от вчера на този малък голям шампион, когото Чезаре Прандели жадуваше да има на разположение на Мондиала в Бразилия.
Останала вече без Марио Гомес, Фиорентина без Пепито рискува да се срине в битката за 3-тото място, макар вчера заслужено да настигна Наполи (поне за ден) с третата си поредна победа на нула – срещу Ливорно. Сега се чака отговорът на отбора на Рафаел Бенитес в домакинството срещу непобедената при Синиша Михайлович Сампдория. Неаполитанци могат само с един удар да се откъснат от Фиорентина и да приближат Рома в атака на 2-рото място.
Защото едно нещо е сигурно: ако Юве продължава да прави нещата типично а ла Юве, скудетото за смъртните ще се оспорва между отборите, борещи се за място в евротурнирите. Внимание и за Интер, вдъхновен след успеха над Милан в дербито, който затваря кръга с визита срещу Лацио на “Стадио Олимпико”.Алберто Черути, “Гадзета дело Спорт”