Торино, 5 януари, 20.45 часа местно време – идва часът на прекия дуел между кандидатите за скудетото, въпреки че Наполи си остава много силен тим, па макар и на 10 точки зад лидера, а Фиорентина грабва сърцата (но е с 13 точки назад).
Сега към нашите двойки. Ювентус и Рома, Антонио Конте и Руди Гарсия, Карлос Тевес и Франческо Тоти. А после, ако щете, най-старата династия на нашето калчо (семейство Аньели) и дошлия от Америка бос (мистър Палота); човека-пазар в сако и вратовръзка, възкресил “и бианконери” (Марота), и бълващия огън и откриващ талант спортен директор (Сабатини); вратарите от световна класа (Джанлуиджи Буфон и Морган Де Санктис) и режисьорите от световна класа (Андреа Пирло и Даниеле Де Роси, ако първият се възстанови). Два свята, две философии, две футболни идеологии и нещо повече. Да, настъпи часът – Торино, 5 януари, 20.45.
Юве и Рома влизат в сблъсъка за скудетото след каре голове за всеки от тях съответно срещу Аталанта и Катаня. Разликата в класата на съперниците е видима: да се вкарат 4 гола в Бергамо бе белег на един опустошишелен отбор, а също толкова срещу опашкаря в класирането си бе почти разходка в парка. Това обаче няма да се брои за нищо след две седмици. Други фактори ще излязат на преден план и не бива да се подценява старата пословица: кой ще бъде по-малко натежал от голямото празнично плюскане? На пръв поглед изглежда незначителен детайл, ала не е така, особено при наличието на толкова южноамериканци след презокеански полети.
Е, на 5 януари ще се реши ли скудетото? Не, но евентуална победа на Юве би отворила трудна за стопяване разлика (8 точки), а на Рома би дала изключително психологическо предимство. Другите изглеждат извън играта, макар Наполи да си остава много силен тим, а Фиорентина да печели сърцата на всички с красивата си игра. Нашият шампионат като цяло се е превърнал в двуполюсен за разлика от случващото се този сезон в Испания и Португалия, където този традиционен модел се разкъса.
В деня, който започна обратното броене до Юве – Рома, миланското дерби се превърна в нещо като гарнитура. Както и би трябвало да бъде: сблъсък на размяна на удари и опънати нерви, облагороден от един фантастичен гол, паднал сякаш по грешка в този слаб технически двубой. В крайна сметка обаче най-важен е резултатът, така че магията на Родриго Паласио ощастливи Интер и дебютиращия Тхохир, а същевременно потопи Милан, пък и Алегри.
Лацио междувременно се разделя с Владимир Петкович – магьосник само преди година, днес прост чирак. Наистина и той забърка някои каши, ала клубът не по-малко му помагаше да греши. Почти сигурно изглежда завръщането на Еди Рея: поправянето на сезона е невъзможно, но някои неща, най-вече в турнирите за купите, могат да се коригират.
Стефано Агрести, “Кориере дело Спорт”