Пълното интервю с Клоп: Струва си да се влюбиш в Борусия
Юрген Клоп търси паралели между него и Арсен Венгер, между неговия Борусия Дортмунд и Арсенал, които на пръв поглед са многобройни. Клоп обаче не ги вижда. “Той обича да притежава топката, да играе футбол, подавания... като оркестър – казва треньорът на Дортмунд и се прави, че свири на цигулка. – Само че това е тиха песен, нали така? А аз харесвам хеви метъл.”
Всяка поява на Клоп трябва да бъде акомпанирана от блъскане по чинели и не е трудно да си го представим как се накланя върху тонколоните с китара. Има известна дивотия у фронтмена на Дортмунд: високооктанова страст от типа “всичко или нищо”, която го превзема в дните на мач. Тя захранва неговия експлозивен отбор и 80 645-те тъпкащи “Вестфаленщадион” фенове, 25 000 от които стоят зад една от вратите, оформяйки Жълтата стена. Мястото се тресе от енергия и интензитет. Това е домът всред дома за Клоп.
“За мен той е Сър Арсен Венгер, нещо голямо. Обичам го – добавя наставникът, преди да имитира учтиво ръкостискане. – Аз обаче съм от типа “Дай пет!”. Искам винаги да е шумно. Искам това...” Издава звука от избухваща бомба. (Да пишеш материал за него изисква сценични познания.)
“Ако отборът на Барселона от последните четири години бе първият, когото съм гледал като 4-годишен... с тяхното спокойно печелене на мачове с по 6:0... щях да играя тенис. Съжалявам, това не ми е достатъчно. Аз обичам да се правят неща във футбола, които позволяват на всеки отбор да печели повечето мачове.
Това не е спокоен футбол, а биткаджийски футбол – това харесвам аз. Което наричаме в Германия и Англия... дъждовен ден, тежък терен, всички са с мръсно лице и като се приберат вкъщи, после не могат да играят футбол четири седмици. Това е Борусия!
Когато гледам Арсенал в последните десет години, това е почти идеалният футбол, ала всички знаем, че те не са печелили титла. В Британия казват, че харесват Арсенал, но те трябва да спечелят нещо. Кой печели титлата? Челси, но с, бих го нарекъл, различен футбол. Това е философията на Арсен Венгер. Обичам я, ала не мога да тренирам така, тъй като съм различен тип. Вие смятате, че много неща са подобни? Надявам се да е така в някои моменти, но има и големи разлики.”
Клоп ще се изправи срещу Венгер в сряда вечер в мач от група F на Шампионската лига със знанието, че повторение на победата от “Емирейтс” преди две седмици би поставило отбора му в най-добрата позиция за класиране напред. Онази победа с 2:1 бе изградена на запазената марка пресинг и бързи преходи, макар че Клоп сякаш бе най-задоволен от статистиката, че неговите играчи са избягали общо 11,5 км повече от съперниците си.
“Треньорите ще кажат, че не е важно техният отбор да тича повече и че предпочитат мачовете да се играят правилно. Аз искам да се играе само правилно и да се тича с 10 км повече от противниците. Правило е да даваш всичко от себе си и може да се получи разликата от това да работиш повече. Ако не трябва да даваш всичко от себе си и все пак печелиш, какво е това? Не ти харесва тази игра? Това е все едно... (б.и. – прозява се) можеш ли спечели Уимбълдън така?”
Клоп прави по-пикантен разговора с тенис препратки. Той не бе доволен от това, че неговото избухване срещу четвъртия съдия и червеният му картон при загубата от Наполи през септември бе отдадено от някои на усещаното напрежение. “Не, правя това ш.бано изражение, когато играя тенис. Това е истината.”
Няма съмнение, че 46-годишният спец умее да говори и добавя пикантерии с анекдоти и детайли. Признава например, че не струва в областта “направи си сам”. “Ще трябва да ме чакате 30 или 40 години да направя маса. Имам повече от две леви ръце.”
Той помни единствената си среща със Сър Алекс Фъргюсън като продължила две минути и дошла в “най-лай.яния момент от моя живот”. Срещнал Фъргюсън на “Уембли” след загубата на Дортмунд от Байерн във финала на ШЛ. “Той ми каза “Велик сезон!”, спомня си Клоп, преди да покаже с жест как неговата челюст била долу на земята.
Би било интересно да чуем какво мисли Фърги за външността на младия си колега – дънки, кецове и очила с черни рамки – предвид по-традиционните си възгледи. “Не мисля, че ми е посветена глава в неговата книга. “Глава първа: как изглежда Клоп?” Съжалявам, той е британец. Вие пиете чай в 4 часа следобед и никой друг в останалия свят не знае защо. Вие карате от грешната страна на пътя. Ние сме различни, но съм сигурен, че мога да прекарам два дена и две нощи със Сър Алекс. Не зная какво пие той. Червено вино, ок. Той може да си пие червеното вино. Аз предпочитам бира.
Ние сме каквито сме. Той работи с Раян Гигс двайсетина години и когато Раян Гигс чуе името Фъргюсън, не прави така (б.и. – прави се, че повръща). Това е най-доброто, което можеш стори в живота си. Всеки ден, всяка година, цялото говорене... знаеш всичко за този човек и все още се харесвате. Това казва всичко за Сър Алекс Фъргюсън.”
Клоп обича да се смее, а смехът му е много силен. Шегува се, че неговото грозно лице е проблем, и се обръща към журналиста от “Сън”: “И ти имаш същия проблем.” Има всички черти на харизматичния дивак и му казват, че би се разбирал добре със Златан Ибрахимович, с когото би желал да работи: “Лудите играчи ме обичат. Не зная защо.”
Той е отпуснат и разговорлив, когато не си е поставил лицето “този-мач-трябва-да-бъде-спечелен” и е лесно да се види защо играчите му го харесват, а и, както казва Нури Шахин, биха “тичали през стени заради него”. Най-важното е, че Клоп носи резултати. Той има най-високия коефициент точки средно на мач в историята на Дортмунд, прибавен към две титли в Бундеслигата и една Купа на Германия.
Тази комбинация го прави привлекателен за оферти и хищниците се въртят около него, особено от Премиър Лийг. Специалистът не иска да казва, че Манчестър Сити и Челси са го искали преди назначенията съответно на Мануел Пелегрини и Жозе Моуриньо (за него това е минало), но тези неща са си почти факт. “Разбира се, зная, че някои клубове са се интересували. Мислели са за нас. Знаете тези клубове... те смениха треньорите си миналия сезон. Ман Сити? Но аз няма да кажа нищо за това. От други страни също имаше заинтересувани.”
Доста фенове на Арсенал вярват, че Клоп би паснал идеално като наследник на Венгер. Като Венгер, той идва от малък клуб (Майнц през 2008 г.), налага млади играчи, привързан е към забавляващ стил на игра и ловува за заместници на напускащи ключови единици. Клоп загуби Шахин, Шинджи Кагава и Марио Гьотце в последните три лета, макар че първият впоследствие се завърна, а идното лято ще загуби и Роберт Левандовски като свободен агент. Наставникът вярва, че подновяването на отбора е екзистенциално важно за прогреса.
Арсенал и всеки друг обаче ще трябва да чакат поне до 2018 година. Клоп поднови договора си с Дортмунд миналата сряда и не би могъл да е по-ясен за намерението си го уважи. Предишният контракт бе до 2016-а и никоя от двете страни не бе пришпорена да го удължава, ала го сториха, защото го желаеха, защото това партньорство се усеща като правилно.
“Борусия Дортмунд е единственият клуб на света, където ако говоря с млад играч, той знае, че аз съм му треньорът за следващите четири години и половина. Искаме положението да е това. Играчите са подобни на журналистите. Винаги си мислят: “Ха, той казва това, а после Реал Мадрид се обажда и си плюе на петите.” Това именно е посланието: всеки може да се обажда, но нищо няма да се случи. Това е сигурно, а ще видим какво е положението с играчите.
Кара ме да се чувствам горд това, че някои фенове на Арсенал ме искат, ала за мен не е важно да съм горд. Майка ми е горда. По-хубаво е чувството в сравнение с другото никой да не ме познава, но то не ми помага сутрин, не ми помага вечер и не ми помага през деня.”
Връзката на Клоп с Дортмунд е пълна. Той говори емоционално за това как в този клуб “си струва да се влюбиш, защото това е чист футбол” и за уникалната тръпка да излезеш от тъмния и тесен тунел на “Вестфаленщадион”, където трябва да се спреш на няколко места и да бъдеш погълнат от цвета и шума. “Това прилича малко на момента, когато се раждаш, и майка ти (б.и. – прави физиономия на раждаща жена)... После излизаш навън и виждаш най-доброто от света.”
Клоп е нелечим романтик. За него Дортмунд е Бунтовническият алианс срещу Звездата на смъртта, която е Байерн (б.р. – алюзия с “Междузвездни войни”, но неговият клуб може да се конкурира. Играчите са на средна възраст от 25 години и ще навлязат в пика си в течение на действието на договора на своя треньор. “Важното са новите идеи, не парите. Важно е да направиш следващата стъпка. Винаги искаш да си отборът, който може да победи онзи с повечето пари.”
Дейвид Хайтнър, “Гардиън”