Юнайтед ще загуби шансове за титла, ако не се стегне скоро
Дейвид Мойс трябва да намери начин да върне усещането за непобедимост в Манчестър Юнайтед, ако иска да избегне захвърляне на каквито и да е шансове за запазване на шампионската титла в Премиър Лийг.
Забравете за прогнозите, че Юнайтед отсега нататък ще изпита трудности за класиране в зона Шампионска лига на таблицата след последния си лош резултат – равенството 1:1 у дома със Саутхамптън, защото не виждам каквато и да било причина човек да смята, че няма да бъде осигурено класиране в Топ 4. По отношение на титлата обаче отборът със сигурност се намира на ръба от загубата й като следствие от доста неубедителното начало на сезона.
Арсенал може и да е на осем точки пред “червените дяволи” към момента, но големите два съперника, които трябва да бъдат държани под око, са Челси и Манчестър Сити, а я има опасността те да изчезнат отвъд хоризонта, ако дупката продължи да се увеличава.Уейн Рууни и Робин ван Перси, оставащи най-добрия нападателен тандем в Премиър Лийг, са два огромни фактора за моята увереност, че Юнайтед няма защо да се тревожи за класирането си в следващото издание на Шампионската лига. Играчите на Мойс обаче трябва бързо да се стегнат, за да останат в битката за титлата, защото сега навлизат в ключов етап от сезона, който ще определи успеха или провала.
Увереността и вярата се превърнаха в проблем и това си проличава в крайните етапи на мачовете, когато Юнайтед не успява да довърши съперниците. Докато едно време очаквахте от отбора да натисне в последните десетина минути с всепомитаща вълна от атаки в съперниковото наказателно поле, сега виждате тим, допускащ късни голове и изтърваващ така нужната победа срещу Саутхамптън.
Що се отнася до самочувствието, Юнайтед се превърна от усещащ се непобедим отбор заради умението си да печели мачове в самия край в такъв, у когото се е загнездило съмнението в моментите когато двубоят си плаче да бъде спечелен. Така се получава, когато резултатите спадат: губиш усещането, че можеш да се опреш на своите съотборници и съмнението в собствените ти възможности се впие. Това личи особено в отбраната, тъй като всяка позиция от защитната четворка се е превърнала във видим проблем.
Десният бек е тревожна зона, защото Фил Джоунс и Крис Смолинг искат да са централни бранители, а Рафаел, макар да напредна, има още много да доказва, за да излезе на сцената като решението. От другата страна Патрис Евра не се връща обратно на позиция така бързо както преди и знае, че Мойс направи усилени опити да привлече Лейтън Бейнс, който би бил истински удар въз основа на последните му игри за Евертън и английския национален отбор. Евра и Рафаел са добри играчи, ала никой от тях не е Денис Ъруин, докато в сърцето на защитата и Рио Фърдинанд, и Неманя Видич се представят доста под най-доброто си ниво този сезон.
Проблемите и несигурността в отбраната са причината Юнайтед да запази едва две “чисти мрежи” за 12 мача. Парадоксалното при тези слаби резултати обаче е, че тимът се представяше като игра също толкова зле, ако не и по-зле, по това време на сезона преди 12 месеца под ръководството на Сър Алекс Фъргюсън. Разликата е, че вместо да се намира на болезнените осем точки зад лидера, съставът на Фърги бе с точка преднина на върха след 10 кръга.
Юнайтед бе наистина ужасен на моменти в началните седмици и месеци на миналия сезон, но разликата между тогава и сега е, че стигаше със зъби и нокти до победи с късен натиск, който липсва сега. Може би това се дължи на “Факторът Фърги”, ала по-вероятно на неизбежния факт, че рано или късно вълната започва да се обръща. Играчите са с година по-стари, уязвимите места се разкриват по-лесно, а съперниците вече не се плашат от късните непрестанни атаки, превърнали толкова много равенства в победи.
Макар обаче картината да не изглежда никак розова точно сега, не може да ви убегне фактът, че Юнайтед все още разполага с Рууни и Ван Перси. Те са двама играчи, които могат да печелят мачове, всякакви мачове, от нищото и все по някое време ще започнат да го правят. Пък и тимът все още притежава ядро от топ класа играчи, способни да спрат спада и да обърнат посоката на резултатите.
Аз спечелих дубъл от титлата и Купата на Англия с Ливърпул през 1986 година с вероятно най-слабия отбор, в който съм играл на “Анфийлд”, но причината за нашия успех е, че се измъкнахме от лошия момент с общи усилия и изградихме невероятна инерция в завършващите седмици от сезона. Юнайтед е повече от способен на същото, ала не може да си позволи да пада все по- и по-назад зад Челси и Сити.“Червените дяволи” не трябва да се оглеждат през рамо за Тотнъм Хотспър, Ливърпул и Евертън в битка за 4-тото място. Часовникът обаче не спира своя ход и те трябва час по-скоро да се намесят отново в борбата за титлата.
Алан Хансън, “Дейли Телеграф”