“Математическите” ротации в Барса
Откакто дойде на “Камп Ноу”, Херардо Мартино наложи система на ротация с цел даване на почивка на титулярите. Треньорът взема под внимание главно мачовете на Барселона, макар че, особено в началото на този сезон, пресмята и мачовете на националните отбори. След като събере календара накуп и в зависимост от контузиите, аржентинецът изгражда специфични индивидуални или колективни цикли, с които да дава глътка въздух на основните играчи (по трима на мач).
За разлика от етапите на Джосеп Гуардиола и Тито Виланова, асовете може дори да изчезнат от група за мач, за да останат на трибуните. Алексис Санчес, Серхио Бускетс, Сеск Фабрегас, Чави и Адриано бяха отписани по веднъж заради треньорско решение.
Следваната досега стратегия позволява да се теоретизира за разпределението на титулярните и резервните места. Най-очевидният пример е изборът на трети нападател по дясното крило за партньор на Лионел Меси и Неймар. Педро и Алексис се сменят с учудващо постоянство – случи се седем пъти поред в 12-те изиграни. Случайност или не, серията е налице.
Има даване на глътка въздух на колективен принцип (контузиите попречиха да го видим в защитния вал) и на индивидуален в зависимост от всеки играч. Досега Дани Алвеш е редувал четири мача като титуляр с четири на пейката. Андрес Иниеста, който още не е оставал на трибуните, се освежава на резервната скамейка на всеки три мача, а Чави – на всеки два. Бускетс и Сеск – два от стълбовете този сезон и вероятно най-постоянните откъм представяне, наредиха по три мача като титуляри след оставане извън групата.
Всичко това винаги зависи от разположението или не на играча предвид здравето. Контузиите на Жорди Алба, Карлес Пуйол, Хавиер Маскерано и Адриано пречат на наблюдението на постоянната еволюция в защитната и средната линия, а естественото предпочитание на Бускетс пред Сонг също не помага на изследването.
Дори така обаче подходът на Тата Мартино и на неговите помощници винаги поддържа постоянна логика. Целта е да се стигне до решаващия етап от сезона в оптимална кондиция с гаранция, че фундаменталните единици на отбора не са изцедени от изиграни минути. В последните сезони мнозина от тях надхвърляха границата от 50 мача.
Смените в хода на мачовете също позволяват да се провери методологията на Тата Мартино по отношение на разпределението на минути. Ако в етапите на Пеп и Тито първите промени идваха към 60-ата минута, аржентинецът дава поне по 10 минути повече на титулярите.
Преглед на 35 от 36-те възможни смени показва, че мнозинството първи се правят между 71-80 минута – 15 до момента. В края на мачовете също са доста – между 81-90 са 8, някои от тях по чисто тактически причини в преследване на задържането на добър резултат.
В първия двубой за Суперкупата на Испания например Тата Мартино извади Чави минута преди края при 1:1 – равенството го устройваше преди реванша. Във Валенсия при 2:3 Неймар се запъти аплодиран към съблекалнята, а преди няколко дни в Глазгоу срещу Селтик в Шампионската лига Иниеста спести секунди за победата с 0:1. Мартино и неговият щаб проучват всичко. Работа, изпипана до последния детайл.Габриел Санс, “Ел Мундо Депортиво”