Интервюто с Бускетс: Искам да съм невидим

На крачка от записване на мач №60 в екипа на Испания, световен и европейски шампион с Ла Роха, Серхио Бускетс е високо ценен от колегите си на терена и от немалко треньори като един от най-добрите опорни халфове в света. Чави го нарече Снегорина заради лекотата, с която разчиства игрището, но него, срамежливия момък, хвалбите го изчервяват. Ветеран от млад заради присъствието си в съблекалнята редом до баща си Карлес през 1990-те години, днес Буси твори своята собствена легенда.

-         Връщате се в националния отбор след пубалгия, а Чаби Алонсо трябваше да се оперира заради подобен проблем. Това контузия на централните полузащитници ли е?

-         Започнах сезона с болежки в долната част на корема, но съм по-добре в областта на пубиса от известно време насам. Когато не си на 100%, се забелязва. Не зная защо се случва това, говорих с други съотборници със същите болежки, а не са централни полузащитници, тъй че според мен не става въпрос за типична контузия на този пост. Ще да е донякъде заради прекаления брой мачове и прекаленото усилие. Деликатно е, тъй като ти пречи да се движиш естествено. Трябваше да спра тренировки, защото не можех да ударя топката, нито да тичам. Но се свърши – спрях се да почина две седмици и после няколко месеца работих с Хуанхо Брау (б.р. – физиотерапевт на Барселона) по предотвратяване на контузии и ми дойде много добре. Трябваше да се жертвам, но избегнах хирургическата намеса.

-         Променихте ли начина си на игра този сезон?

-         Не, не, изобщо – играем си като преди. Напротив, връщаме си стари навици и се приспособяваме към нов треньор, който ни дава някои нови съвети. Философията и начинът на игра обаче са онези на Пеп (Гуардиола) и Тито (Виланова).

-         Не рискувате ли повече Вие лично, не е ли по-директен стилът Ви?

-         Не, въобще. Нито рискувам повече, нито играя по-директен футбол. Ако има свободни пространства, трябва да ги използвам. Може би в някоя ситуация, в някой отделен мач...

-         Как изживяхте дебатите около промените в стила на Барса?

-         Стоях настрана от тях. Много от нещата, които достигат до теб, те карат да се смееш. Хората говорят колкото да не заспят, ала трябва да свикнеш с това, тъй като знаеш, че е нещо нормално. Ние знаехме, че няма никакво намерение за загуба на философията. Имаше мачове, в които не играхме добре, но това се е случвало и преди при Гуардиола и Тито.

-         Какво у Херардо Мартино толкова се харесва на играчите? Говори се, че е смесица между Луис Арагонес, Висенте дел Боске, че много харесва Пеп и Тито... Какво ви носи той?

-         Близост. Не можах да съм част от отбора на Луис Арагонес, но със сигурност има по малко от всекиго от останалите трима. Според мен се забелязва, че е бил футболист. Когато дойде време да се обясняват нещата, го прави разбираемо. На мен лично ми се струва много добър треньор и истината е, че общуваме добре. Харесва ми да сме близки, а речите му мотивират и разясняват, умее да борави с думите като аржентинец. Мартино те убеждава. Познавах го само от Мондиал 2010, когато играхме срещу Парагуай, и после от Нюелс Олд Бойс. Изненада ме. Когато го опознаеш, виждаш, че е много качествен и добре подготвен.

-         Подновихте договора си доста бързо...

-         И за това не съм съгласен. Просто стана по-дискретно отколкото бързо. Беше дълъг процес с разговорите и ясната идея, че не искаме да скъсваме. Не че не съм си се представял другаде, просто не съм си го и помислял. Ако трябва да си тръгна, ще си тръгна, но към този момент нито аз, нито клубът искахме това да се случи. Играя в клуба на моя живот и никъде няма да съм както тук.

-         Как приемате това, че Ви смятат за най-добрия на Вашия пост?

-         Чувствам се привилегирован да съм рамо до рамо с най-добрите. Вътре в отбора никога не съм изпитвал съмнения, че съм оценен. Все повече и извън съблекалнята признават работата ми, но най-вече ме изненадва, че ме ценят в чужбина – на това не съм свикнал. Донякъде ме е срам, че големи играчи ме посочват, и истината е, че това ме ласкае, ала същевременно ме е и срам. Сигурно защото съм срамежлив и не ми харесва да съм под светлината на прожекторите. Понякога си мисля: “Дано съм невидим!” Само че няма как и приемам нещата така както дойдат. Затова и нямам Туитър или Фейсбук. Вероятно няма и да имам за в бъдеще.

-         На терена би ли било добре за Вас да сте невидим?

-         Да, би било идеално. Донякъде и съм, тъй като играта ми не се вижда много – работата ми остава незабелязана. Опитвам се да правя лесните, простите неща: крада топката и бързо я давам другиму. Играя за останалите, тъй като ми е задължение. Честно казано, харесва ми да мисля, че помагам на другите да играят по-добре.

-         Това и казва Чави – че играете за другите. Той ли е Вашият пример за подражание?

-         Да, още откакто се изкачих в първия отбор. Винаги ми е помагал много на терена. Невъзможно е да се копира стилът му, но извън игрището начинът му да изживява футбола ми харесва. Черпя от опита му всеки ден.

-         Изкачихте ли се стъпало нагоре в съблекалнята и на терена?

-         С всяка изминала година се чувствам по-добър футболист, тъй като разбирам повече неща от играта. После, в съблекалнята има някои заминаващи си и други пристигащи, така че е нормално да се изкачвам в йерархията.

-         Защо ви вкарват толкова голове от ъглови удари?

-         Защото сме нисички. Можем да пазим с персонално, зоново или смесено покритие, но пак ще си останем нисички. Сантиметрите са си сантиметри.

-         В Палма де Майорка ще изиграете 60-ия си мач за Ла Роха. Впечатлен ли сте от постижението си?

-         Доста мачове са и съм много горд. С изключение на предните два пъти, винаги съм бил викан в последните пет години. Тъй като спечелихме всичко, изиграх доста мачове, а треньорът ми гласува доверие. Много съм горд.

-         Как предпочитате да играете – с двама опорни халфове като в националния отбор или сам като в Барселона?

-         Все ми е едно, искам само да играя. Не е едно и също да си до Чаби (Алонсо) или Чави, и до Санти Касорла или Сеск (Фабрегас), които са по-офанзивни. С Чаби се чувствам най-добре и истината е, че сякаш се разбираме наизуст на терена. Може и да не помагаме с включвания в наказателното поле и голове, но с нас двамата сме стабилен и много постоянен отбор. В началото имаше полемика, ала когато ни нямаше, липсвахме и се видя ясно. Важното е взаимната подкрепа в отбора и лично твоята. Аз съм много взискателен към себе си и зная кога съм се справил добре, кога много добре и кога зле. Ако съм доволен от нещо, е от редовното ми присъствие сред титулярите.

-         Какво мислите за възможността Висенте дел Боске да продължи още две години?

-         Според мен ще е много добре. Не си представям този състав с друг треньор начело, а и не виждам причина. Той умее да ни извежда до триумфи.

-         А за това дали да повика Диего Коща?

-         Големите винаги имат място при нас. Той е един от най-добрите футболисти през сезона – умее да вкарва голове и да се труди много на терена. Върши си работата, а казват и че е чудесен съотборник извън игрището. Кой не би искал в отбора си човек като него?!

Луис Мартин, “Ел Паис”

Следвай ни: