Ева Янева: В Русия ме впечатлиха студът, снегът и дългите разстояния
Новото българско попълнение на шампиона на Русия и победител в Шампионската лига Ева Янева говори пред руските медии, след като бе представена като волейболистка на Динамо (Казан).
- Започна ли сте Вашата кариера "под червена звезда": в българския клуб ЦСКА. Това повлия ли на Вашия характер?
- Да, така смятам. В нашия софийски ЦСКА има много добра детска школа, с много дълга история. Смятам, че ми е е повлияло всичко това - това е голям, добър и силен клуб.- Знаете ли, че Динамо (Казан) също изграден към силово ведомство? Забелязвате ли този дух в отбора?
- Да, знам. Смятам, ме отобор от такъв ранг и с такова име не може да достигне до успех без характер, без тежка работа, която те вършат всеки ден тренирах и се занимават. Има някакъв такъв дух…- След България, след ЦСКА Вие дойдехте в Русия…
- Да, така е. Първо дойдох в Липецк, това бе моята първа година в зад граница. Годината не беше лесна, аз бях още много малка. А отборът бе на много добро ниво - ние завършихме сезона някъде по средата на таблицата за класиране. Това бе тежка първа година за мен в Русия.- Какво Ви направи най-голямо впечатление в Русия в това първо пристигане?
- Вероятно, студът! Когато пристигнах, вече беше студено. Още в следващата седмица след пристигането ми си спомням, че заваля сняг. И още - дългите разстояния, които трябва да се преодоляват, за да отидем да играем всеки мач.- Вие знаете руски език, защото… Учили си сте го в училище? Или защото езиците са сходни?
- Действително, руският е много близък с българския език. Всичко това плюс това, че славянската азбука е почти една и съща. На мен ми беше много лесно - само за няколко месеца научих руски и започнах да разбира, а до края на сезона вече говорих нормално без проблеми.- Сега заедно с Вас в Зенит (Казан) дойде и Теодор Салпаров - познавате ли го?
- Да, познаваме се много добре. Той също е от ЦСКА. Много отдавна се познаваме. Много съм радостна, че тук ще има познат и още повече българин. Смятам, че това и за мен и за него ще добре да се чувстваме по-добре тук.- При българските волейболисти има така да се каже землячество, когато те играят зад граница? Вие поддържате ли постоянно приятелски връзки?
- Да, моите приятелки практически всички играят в чужбина. Ние през цялото време си звъним, знаем добре какво става с другите. Поддържам приятелство със Страшимира Филипова, с Диана Ненова. Ненова я познавам още от моето детство, заедно израснахме.- След като играхте една година в Русия Вас веднага ви поканиха в най-добрия френски отбор (Кан). Как се случи това?
- До колкото ми е известно, когато ние играхме на един турнир в Китай, там ме е видял старши-треньорът на Кан Ян Фен. Ако Ви е известно той е китаец и ме покани като перспективен млад играч, който се надяват някога да стане добър професионалист. Той е видял това в мен. Първоначално не повярвах! Струваше ми се, че това е е все едно приказка. Но, действително аз играх и живях през следващите 5 години във Франция и научих изключително много. Ян Фен ми помогна да се формирам като играч.- Какво най-много ви хареса във Франция?
- Всичко. Отношението, тренировките, колектива, приятелството. Ние там бяхме като едно малко семейство.- Научихте ли френски език по това време?
- Разбира се. Аз там играх 5-6 години. Разбира се, че го научих.- А говорите ли още някакви езици? - Ами, английски, италиански….
- Още български, руски и френски… - Да. Може би това е достатъчно (смее се).