Приликите между Галактикос и Гаалактикос смразяват

Едър момък е той, Кристиано Роналдо – висок метър и осемдесет и пет, изваян от гранит и нанасящ свирепи удари с глава на топката. Затова може би Футболистът на годината на света би искал да подпише с Манчестър Юнайтед през януари... и да играе като централен защитник.

Всред цялата хвалебствена оргия след домакинската победа с 4:0 над Куинс Парк Рейнджърс (резултат, постигнат дори от Тотнъм този сезон) изглеждаше така, сякаш ръководството на Юнайтед малко се превъзнася с темата “Гаалактикос”. Не само, че Луис ван Гаал разказваше фантасмагорически приказки за връщането на Роналдо, ами и бе разпространена история за това с какви методи клубът е привлякъл Анхел Ди Мария и Радамел Фалкао на “Олд Трафърд” въпреки липсата на европейски футбол.

Очевидно ръцете на трансферните мишени на “червените дяволи” биват извивани чрез презентации на маркетингови данни, показващи как търговската мощ и глобалната фенбаза на клуба могат да ги превърнат в най-разпознаваемите футболисти в света. Точно така: не най-заринатите от медали, а най-изложените по билбордове и в най-закътаните кътчета на планетата.

Тези последни редове служат просто за доказателство за прекалената мисъл в Юнайтед за търговски сделки, а не за разумни футболни решения – приоритети, изменили се диаметрално противоположно от ерата “Фъргюсън”. Промяна, довела до резултати като поражението с 5:3 от състава на Найджъл Пиърсън. Това е чудесен водевил за неутралния зрител, ала тревожен за феновете на “червените дяволи”.

Вместо да се превъзнасят от етикета “Гаалактикос”, на ръководителите на Юнайтед трябва да им бъдат припомнени оригиналните Галактикос от Реал Мадрид с оригиналния Роналдо, Раул, Луиш Фиго, Зинедин Зидан, Роберто Карлош и Дейвид Бекъм, и това как те не успяха да вземат трофей цели три години.

Пословична е историята как Мадрид продаде опорния халф Клод Макелеле на Челси, за да направи място на Бекъм, изгуби баланса в играта си и накрая се пльосна по нос на земята. Приликите с настоящия Юнайтед са поразителни.

Междувременно, абсурдният контраст между свръхскъпите неудачници на Ван Гаал и донеслия победата на Лестър Джейми Варди бе като изваден от комиксите. Отхвърлен от Шефийлд Уензди и прелитащ от един в друг клуб извън професионалната лига, 27-годишният нападател открадна светлината на прожекторите в първия си мач като титуляр в Премиър Лийг от най-скъпо съставената колекция нападатели в историята на английския футбол. Някога играл за Стокбридж Парк Стийлс, носейки по принуда електронна карта за следене заради присъда за нападение, изведнъж Варди е Рой от Роувърс (б.пр. – популярен герой от футболен комикс) с антисоциално поведение. Само преди четири години той играеше за Халифакс срещу ФК Юнайтед от Манчестър – клуб, който бе създаден от фенове на “червените дяволи” именно по причина на обърнатите приоритети на “Олд Трафърд”, намерили отражение в трансферната политика това лято.

И все пак неделната история не е еднократно събитие от типа “убийство на гиганти в Купата на ФА”. Евтино сглобеният отбор на Лестър стои над този на Ван Гаал в класирането, при все че първите му пет мача от календара бяха далеч по-трудни от тези на Юнайтед. Помага и това, че Пиърсън е съставил добре балансиран и с огромна мотивация тим, без нуждата да се говори за глобални имидж права при привличане на гладни за игра и доказване младежи като Варди.

Ван Гаал обаче не трябваше и да позволява на хората от търговските отдели на клуба да оказват влияние на баланса в състава му до подобни тревожни размери. Наистина, дойдоха също Маркос Рохо, Дейли Блинд и Люк Шоу, ала тези дефанзивно ориентирани играчи се озовават с твърде малко време за приспособяване в един тим, който още не може да се осъзнае и който страда от очевидната липса на командир в центъра на защитата си.

Той може и да е скучен, застаряващ бранител от световна класа, но пък е женен за попзвезда като Шакира. Трябва да може да се изкара някой лев от това...

Дейв Кид, “Дейли Мирър”