Големите сблъсъци ли решават титлата в Англия?

Жозе Моуриньо се храни от величината на събитието. Разбира се, имаше и случаи, когато отборът му е бил надвиван или надхитрян от Юрген Клоп, Джосеп Гуардиола или Алекс Фъргюсън. Никой футболен треньор не е безгрешен. После обаче си спомнете Порто – Манчестър Юнайтед (2004 г.), Интер – Барселона (2010) и Челси – Ливърпул (2014). На най-големите сцени, в най-трудните мачове Моуриньо е господарят с умението си да нарежда своя тим така, че да свърши докрай своята работа.

Въпреки това си майсторство обаче, Моуриньо не е слагал ръцете си на трофей от повече от 26 месеца след период, в който печелеше поне по един във всяка календарна година между 2003-та и 2012-а. Та изгубил ли е той своята аура? И да, и не.

Моуриньовият Челси миналия сезон стана първият отбор от пет години насам, който не е изгубил шампионатен мач в ПЛ срещу съперници от т.нар. Голяма шестица. “Сините” нанизаха шест гола на Арсенал, четири на Тотнъм и знаменито сложиха край на надеждите на Ливърпул за титлата в ключов сблъсък.

Като цяло, 10-те им мача срещу традиционните тимове от Голямата шестица (Арсенал, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул и Тотнъм) спечелиха на Челси 24 точки – 5 повече от всеки друг от опонентите от тази каста. При все това обаче “сините” завършиха 3-ти заради сивите си игри срещу Стоук Сити, Астън Вила и Кристъл Палас, стрували им скъпо. Моуриньо надделя над големите си съперници, ала стандартите се снижиха срещу джуджетата.

Което ни връща на належащия въпрос: колко е важно да се печелят големите мачове в ПЛ? Ливърпул загуби първия за сезона на гости на шампиона Манчестър Сити, но намалява ли с това шансовете си да заеме едно стъпало по-високо този сезон?

2009/10

Победите над преките ти противници ти помагат да спечелиш лигата. Доказателство №1: Челси и Арсенал през 2009/10. Двата лондонски тима се справиха относително леко със средняците и слабаците, вземайки по 65 точки срещу тях. Класирането обаче някак си ги раздели на 11 точки на 9 май. Причината е проста: Арсенал изгуби дваж от Челси, дваж от Ман Юнайтед и по веднъж от Ман Сити и Тотнъм. Големите мачове решиха кой да вдигне титлата.

2010/11

Тук отговорът е не толкова очевиден. Юнайтед имаше най-добрия рекорд срещу големите отбори (17 точки), но също така най-добрия, и то с разлика, срещу малките (63). Сезон, в който Голямата шестица бе разделена от само 5 точки между лидера Юнайтед и последния в минитаблицата Сити, може би не бива да води до крайни заключения. Фактът обаче, че “червените дяволи” бяха над големите си съперници в преките двубои и спечелиха лигата, е неоспорим.

2011/12

Както и в предишните два сезона, и в този тенденцията се запази: Ман Сити надви големите си съперници (22 т.) и вдигна титлата. Това бе и сезонът, в който завършилият 6-и Челси взе квотата за ШЛ на 4-тия Тотнъм заради спечеления най-ценен европейски трофей. Наясно с възможността за подобен сценарий, тимът на Хари Реднап се прицели в 3-тата позиция, ала бе изпреварен от Арсенал. Съставът на Арсен Венгер се представи по-зле срещу слабаците (57:60) и, решаващо, взе 4 точки повече от “шпорите” в преките сблъсъци в Топ 6 (13:9), включително 5:2 над вечния съперник през февруари.

2012/13

Сезон копие на 2010/11: Юнайтед бе над всички – и над добрите (17), и над слабите в ПЛ (72), за да си вземе титлата. Имаше усещане за дежа вю при Венгер, защото неговият Арсенал мачкаше слабаците и бе спрян от бедствения си рекорд в Голямата шестица (9). “Артилеристите” успяха да се задържат 4-ти само с една точка аванс, но ако бяха карали с това темпо и срещу силните опоненти, щяха да са безпрекословно на 2-ро място.

2013/14

ИЗВОД

Печеленето на големите мачове наистина е ключовият фактор за печеленето на титлата, както Венгер разбра на свой гръб в последните пет години. Единственият нарушител на тенденцията е Моуриньо – не му е за първи път да живее по собствени закони.

Бен Блуум и Джеймс Робинсън, “Дейли Телеграф”