)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Жозе Моуриньо се храни от величината на събитието. Разбира се, имаше и случаи, когато отборът му е бил надвиван или надхитрян от Юрген Клоп, Джосеп Гуардиола или Алекс Фъргюсън. Никой футболен треньор не е безгрешен. После обаче си спомнете Порто – Манчестър Юнайтед (2004 г.), Интер – Барселона (2010) и Челси – Ливърпул (2014). На най-големите сцени, в най-трудните мачове Моуриньо е господарят с умението си да нарежда своя тим така, че да свърши докрай своята работа.
Въпреки това си майсторство обаче, Моуриньо не е слагал ръцете си на трофей от повече от 26 месеца след период, в който печелеше поне по един във всяка календарна година между 2003-та и 2012-а. Та изгубил ли е той своята аура? И да, и не.
Моуриньовият Челси миналия сезон стана първият отбор от пет години насам, който не е изгубил шампионатен мач в ПЛ срещу съперници от т.нар. Голяма шестица. “Сините” нанизаха шест гола на Арсенал, четири на Тотнъм и знаменито сложиха край на надеждите на Ливърпул за титлата в ключов сблъсък.
Като цяло, 10-те им мача срещу традиционните тимове от Голямата шестица (Арсенал, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул и Тотнъм) спечелиха на Челси 24 точки – 5 повече от всеки друг от опонентите от тази каста. При все това обаче “сините” завършиха 3-ти заради сивите си игри срещу Стоук Сити, Астън Вила и Кристъл Палас, стрували им скъпо. Моуриньо надделя над големите си съперници, ала стандартите се снижиха срещу джуджетата.
Което ни връща на належащия въпрос: колко е важно да се печелят големите мачове в ПЛ? Ливърпул загуби първия за сезона на гости на шампиона Манчестър Сити, но намалява ли с това шансовете си да заеме едно стъпало по-високо този сезон?
2009/10
Победите над преките ти противници ти помагат да спечелиш лигата. Доказателство №1: Челси и Арсенал през 2009/10. Двата лондонски тима се справиха относително леко със средняците и слабаците, вземайки по 65 точки срещу тях. Класирането обаче някак си ги раздели на 11 точки на 9 май. Причината е проста: Арсенал изгуби дваж от Челси, дваж от Ман Юнайтед и по веднъж от Ман Сити и Тотнъм. Големите мачове решиха кой да вдигне титлата.
2010/11
Тук отговорът е не толкова очевиден. Юнайтед имаше най-добрия рекорд срещу големите отбори (17 точки), но също така най-добрия, и то с разлика, срещу малките (63). Сезон, в който Голямата шестица бе разделена от само 5 точки между лидера Юнайтед и последния в минитаблицата Сити, може би не бива да води до крайни заключения. Фактът обаче, че “червените дяволи” бяха над големите си съперници в преките двубои и спечелиха лигата, е неоспорим.
2011/12
Както и в предишните два сезона, и в този тенденцията се запази: Ман Сити надви големите си съперници (22 т.) и вдигна титлата. Това бе и сезонът, в който завършилият 6-и Челси взе квотата за ШЛ на 4-тия Тотнъм заради спечеления най-ценен европейски трофей. Наясно с възможността за подобен сценарий, тимът на Хари Реднап се прицели в 3-тата позиция, ала бе изпреварен от Арсенал. Съставът на Арсен Венгер се представи по-зле срещу слабаците (57:60) и, решаващо, взе 4 точки повече от “шпорите” в преките сблъсъци в Топ 6 (13:9), включително 5:2 над вечния съперник през февруари.
2012/13
Сезон копие на 2010/11: Юнайтед бе над всички – и над добрите (17), и над слабите в ПЛ (72), за да си вземе титлата. Имаше усещане за дежа вю при Венгер, защото неговият Арсенал мачкаше слабаците и бе спрян от бедствения си рекорд в Голямата шестица (9). “Артилеристите” успяха да се задържат 4-ти само с една точка аванс, но ако бяха карали с това темпо и срещу силните опоненти, щяха да са безпрекословно на 2-ро място.
2013/14
Най-сетне аномалия! Както вече обсъдихме по-рано, представянето на Челси 
в Топ 6 бе най-доброто въобще за последните пет години (24). Макар да не изгубиха и един топ мач с обичайната магия от Моуриньо, “сините” завършиха едва 3-ти. Всъщност показателите на португалеца срещу останалите в ПЛ бяха толкова зле (58), че дори тези на Дейвид Мойс му бяха равни в това отношение (при все че представянето на Юнайтед срещу големите клубове не си заслужава дори да бъде повдигано като тема). Ливърпул успя да надвие Ман Сити през април, ала тимът на Брендън Роджърс все така остана зад “гражданите” в Голямата шестица и това му струва титлата.
ИЗВОД
Печеленето на големите мачове наистина е ключовият фактор за печеленето на титлата, както Венгер разбра на свой гръб в последните пет години. Единственият нарушител на тенденцията е Моуриньо – не му е за първи път да живее по собствени закони.
Бен Блуум и Джеймс Робинсън, “Дейли Телеграф”
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)