Щастливата приказка на Цветан Соколов
В навечерието на Световното първенство в Полша от Международната федерация ФИВБ представят някои от най-големите волейболни звезди на официалния си сайт. №9 сред историите е тази на Цветан Соколов. Времената се променят за българския волейбол с подалия оставка като селекционер на мъжкия национален отбор Камило Плачи. Едно нещо обаче няма как да се промени и това е важността, която има Цветан Соколов като национален лидер. И въпреки че България записа едва четири точки в груповата фаза на тазгодишното издание на Световната лига, то 24-годишният Соколов е пети в класацията на реализаторите сред топ звездите на турнира с неговите 138 точки. Трудно е да си представим България, която завърши на четвърто място на Олимпийските игри през 2012, без Соколов в състава им от световна класа. Така историята на неговото търсене на славата звучи като истинска приказка. Младият Цветан израства в село близо до малкия град Дупница, който в България е популярен с волейбола. И именно на това място Соколов пробва ръцете си като вратар в местния футболен отбор. Чак след това е въведен във волейбола от бившия шеф на Марек (Дупница), клуб, който на два пъти преди това се опитва да го привлече. На 12-годишна възраст Соколов е вече 1,90 см висок и това го убеждава, че трябва да започне да тренира волейбол. Основният треньор в клуба незабавно вижда огромия му потенциал. Соколов се наслаждава на спорта заради "динамиката и отборния дух". На 14 години вече е направил дебюта си за волейболния отбор и е повикан в юношеския национален тим на страната си. И веднага успява да привлече внимание и на международната сцена като един от най-младите играчи по време на Световното първенство за младежи през 2007. След това Соколов се премества от малкия град в България до Италия, където подписва с топ отбора на Трентино и където прави крачката от аспирант към шампион. Неговият най-важен учител е тогавашният му съотборник Матей Казийски. "Матей е моят пример за подражание и също така голям приятел. Той винаги е здраво стъпил на земята и винаги ми е повтарял, че трябва да помагам на отбора в най-трудните ситуации", казва Соколов, говорейки за отношенията им. С Трентино на Соколов му е нужно много малко време, за да спечели доста трофеи, включително Шампионската лига в Европа и Световното клубно първенство от 2009 до 2011.
С оглед на трудния период, в който се намира в момента тимът на България, подобен успех изглежда труден за реализация. Но за Соколов невероятните постижения не са чужди. Въпреки славата, той е здраво стъпил на земята и многократно е завявал своето желание един ден да се завърне в родния си Марек. Този отбор стана шампион на страната за трети пореден път под ръководството на треньора Найден Найденов, който в последните два мача от Световната лига изпълняваше длъжността на временен селекционер. "Марек отстрани всички съмнения, че е клуб №1 в България. Клубната политика да залага на млади играчи и да има търпение към тях е най-добрият път", коментира Соколов. И в определен момент Цецо иска да изпълни мечтата си и да се завърне там, откъдето е тръгнал. "Никога не съм ставал шампион с моя роден клуб, но един ден отново ще облека екипа на Марек и ще се опитам да взема шампионската купа. Това е задължително!", заяви Соколов. Това би било още една приказка с щастлив край от живота на световната волейболна звезда Цветан Соколов.
Превод: BGvolleyball.com