В Тренто празнуват за Матей, а в България си чакат

Това е лятото на завръщането на Матей Казийски. Завръщане, за което мнозина мечтаеха в Тренто и още повече в България. Мнозинството обаче ще остане разочаровано, защото най-силният нападател в балканската държава ще бъде отново в редиците на Радостин Стойчев с екипа на Диатек Трентино (Тренто), но няма да носи националния екип на страната. И България въздиша, докато по бреговете на река Адидже (където се намира Тренто) празнуват. Матей, който в момента се е отдал на тотална почивка измежду Черно море и София, е удовлетворен: "Разбира се, че съм щастлив от завръщането ми в Тренто. И всъщност идеята беше тази още от самото начало, когато заминахме (за Анкара, б.р.). Не знам защо има изненадани хора".


ПО КОЛЕДА

В действителност по време на коледните празници в края на миналата година съмнения надвиснаха върху възможността Матей отново да се завърне в Тренто, защото фаворити изглеждаха Рафаел и Хуанторена. "Може би е било така само, защото те използват Фейсбук и Туитър, а аз - не. И така някои са си помислили, че не искам да се върна, но не е вярно. През онези дни, когато с Халкбанк бяхме на лагер в Италия, единствено съжалявам, че отборът на Тренто не искаше да тренира заедно с нас. Но това си бе решение на треньорския щаб", коментира Казийски. Матей не е останал разочарован, че неговото присъствие в залата по време на мача на Тренто с Верона от Серия А1 не бе обявено. "Аз все пак минах само, за да погледам малко от мача, а не за да търся аплодисменти или нещо друго. За мен да се връщам в Тренто винаги е удоволствие. И както в града, така и в залата, винаги съм приеман сърдечно", обяснява българският волейболист. 

ЕМОЦИИ

Матей не се оставя да бъде подвластен на емоциите. Винаги се самоконтролира. И в трудните моменти не допуска вътрешни сътресения. Предпочита да анализира ситуациите на трезва глава. Дори важните, като многобройните оферти, които получи през последните месеци: "Всъщност имах доста предложения и бяха по-високи от предишни години. Предлагаха ми повече дори от 2007, когато избрах Тренто за първи път. Може би, защото за разлика от преди, някои смятаха за вероятен един мой трансфер независимо от това, което прави Радо. Държавите, които ме искаха? Клубове от Италия, Русия, Турция, Южна Корея. Само в Полша, до колкото разбирам, не ме броят ... Да, имах много интересни предложения, но аз реших да изчакам до последния момент, защото исках да се върна в Тренто и знаех, че има сериозни шансове това да стане. Инвестирал съм доста в личен план в този град. Допринесох да направим сериозна история и сега имаме възможността да надградим всичко и да увеличим славните моменти. Няма да намеря същия отбор, но знам, че ще намеря същата среда и много хора, с които съм работил в миналото и които познавам и уважавам. Хора, които оставих за съжаление преди година, само заради икономическите проблеми на клуба. Но сега можем да започнем отначало с нашия проект. Вярвам, защото познавам хората, които се трудят в клуба. И затова приех намаление на заплатата ми. Финансовият въпрос никога не е бил водещ за мен. А и Радо е един сериозен плюс, защото вярвам в качествата му като треньор. Ще успее да получи максимума от отбора. С надеждата, че резултатите и ентусиазма около отбора ще спомогнат, за да се преодолеят финансовите проблеми и да се привлекат нови спонсори".  

НАЦИОНАЛЕН ОТБОР

Следователно връзката с Тренто продължава все едно не е била прекъсвана. В същото време остава затворена страницата национален отбор на България. Двете теми се сблъскаха във времето заради подалия оставка като селекционер на България Камило Плачи след множеството загуби в Световната лига. На негово място бе поставен Пламен Константинов, който заедно с Казийски, формираше невероятна нападателна двойка. И Константинов върна надеждите на българските фенове, като включи Матей в списъка преди Световното първенство. Точно тази новина съвпадна със завръщането на Радо Стойчев в Тренто, чиято кариера като треньор е свързана с дълго приятелство с Казийски. С началото на следващия сезон двамата ще отпразнуват 10 години от съвместната им работа, която доста често бе успешна и им донесе 20-ина трофеи. Със сигурност този случай е рядък във волейбола и в колективните спортове като цяло. Перфектното разбирателство? Матей се шегува: "Щастлив съм, че имам Радо все още за треньор, въпреки че отново ще трябва да търпя неговите наставления по време на тренировка, които са трудни за издържане ... но това няма да го пишете, нали?".

Алесандро Филипини, "Гадзета дело Спорт"