Апетитна испанска тройка за десерт
Първо Барселона изгуби титлата, после Атлетико Мадрид изгуби титлата, а накрая Реал Мадрид изгуби титлата. В крайна сметка никой не изгуби титлата. Поне не и все още. Но бяха твърде близо до това. В Каталуня дори се сбогуваха с нея само за да отворят предната врата часове по-късно и да видят, че тя още се колебае на стълбището, суети се около звънеца, кълчеща глезени, и се чуди дали да звънне или не в очакване да бъде поканена обратно вътре. Два гола в 92-рата минута – един в Барселона и един в Мадрид, може би все пак промениха всичко. Или нещо. Или нищо. Всъщност бе трудно да се каже.
Едно е сигурно: Ла Лига ще е интересна до последния си кръг и, което е блестящото, още има три отбора с шансове. О, и в този последен кръг два от тях ще играят пряк сблъсък.
Объркани сте? Всички са, затова нека опитаме да го обясним. Този уикенд в Испания се случи нещо, което не бе се случвало повече от година: от март 2013 г. Барса, Атлети и Мадрид да не успеят да бият едновременно. В събота следобед шампионите направиха 2:2 с Хетафе, в неделя следобед “дюшекчиите” загубиха с 2:0 от Леванте, а в неделя вечер “белите” завършиха 2:2 с Валенсия. Седем точки отлетяха хей така. Когато прозвуча последната свирка на “Сантиаго Бернабеу”, точно преди 11 вечерта местно време, бе трудно да се прецени кой е победителят от този уикенд, камо ли кой ще е победителят за целия сезон.
В Барселона гол с глава в добавеното време на Анхел Лафита обобщи сезона на Барса: пропуснати положения, в голяма степен незаинтересованост от мача, искра за кратко, два допуснати гола и безпомощност при просто статично положение. “Направихме грешки, които един професионалист не прави”, призна Серхио Бускетс.
За Хета това бе огромна точка, извадила ги от зоната на изпадащите. За Барса бяха изгубени две точки, които поне спряха агонията. Или поне така си мислеха. “Без значение какво казва математиката, стигнахме максимално далеч за възможностите си, ала всичко приключва тук и днес”, каза треньорът Херардо Мартино, докато Чави Ернандес говори за “слагане на точка и започване от нулата” идния сезон. “Само чудо може да ни спаси сега, а аз не вярвам в чудеса”, призна Андрес Иниеста.
Той трябваше да послуша Ерол Браун. Двайсет и пет часа по-късно нещата изглеждаха леко различно, когато Атлетико падна от Леванте, допускайки толкова голове колкото общо за предните 9 мача; 31 часа по-късно пък нещата изглеждаха много различно, когато Мадрид свърши наравно с Валенсия. За Барса емоциите трябва да са били смесени: облекчение, че още са в борбата, но и сритване на собствения задник заради нелепия начин, по който бяха изтървани две точки. Равенството изглеждаше ужасен резултат, докарал ги до изтърваване на титлата, ала се оказа, че може да я е върнал обратно в техните ръце. По-лесно е да се каже това в минало време, разбира се.
Това, че Атлетико изпусна точки на гости на Леванте, бе може би предвидимо след полуфиналния им реванш от ШЛ в сряда и все пак малцина действително очакваха столичани да загубят от отбор, който, макар и корав, бе си осигурил оцеляването. Едно равенство за тима на Диего Симеоне значеше, че победа у дома срещу Малага в идния кръг ще направи последния мач незначителен. А към настоящия момент за всичко още има да се играе.
Един футболист на Леванте – Рубен, призна: “Ако има бонус (б.р. – от трета страна) за победа, супер”, като така предизвика публично порицание от президента на лигата – човек много добър в думите и не дотам добър в делата, който му припомни, че бонусите от трета страна са незаконни.
Впоследствие Давид Барал, авторът на втория гол и юноша на Реал Мадрид, настоя: “Не искахме да прецакваме титлата за никого.” На онзи етап усещането бе, че са сторили точно това. И все пак Симеоне заяви: “Загубата бе най-доброто нещо, което можеше да ни се случи: сега ни предстоят три седмици на високо напрежение и много емоции. Това е по-добре за мъжете и играчите.”
Четири часа по-късно Реал Мадрид се изправи срещу Валенсия – отбор, който нямаше за какво да играе, който имаше ден по-малко за почивка от съперника и който бе емоционално съсипан след изпускането на финала на Лига Европа заради правилото за повече допуснати голове на чужд терен с получаването на попадение с глава в 94-тата минута.
Феновете на Мадрид сякаш също не отдаваха голямо значение на противника: “Бернабеу” бе пълен, ала го имаше едно странно, мълчаливо усещане за спряло време... поне го имаше до последните минути, когато бе проглушаващо. Дваж Валенсия поведе, дваж Мадрид изравни. Кристиано Роналдо вкара с чудно воле с петичка в 92-рата минута. И дори после имаше още положения.
И така два кръга преди края, според водещия испански футболен статистик Алексис Тамарго, Атлетико има 66% шанс за титлата, Барселона – 24%, а Мадрид – 10%. Ето на какво се основава тази прогноза.
След 36-ия кръг таблицата гласи: Атлетико, 88 точки; Барселона, 85; Реал Мадрид, 83 (с мач по-малко – в сряда на гости на Валядолид). Най-високият възможен сбор точки е: Атлетико 94, Реал Мадрид 92, Барселона 91. При равен брой точки преките двубои ще решават титлата: при дуел Атлетико – Мадрид тя е за Атлетико; при дуел Барселона – Мадрид тя е за Барселона; при дуел Барселона – Атлетико тя е (засега) за Барселона; ако има равни точки при трите отбора тя е за Барселона.
Последният вариант е възможен. Има причина за това и тя се крие в оставащите мачове на претендентите. Реал Мадрид: Валядолид (г), Селта (г), Еспаньол (д). Атлетико: Малага (д), Барселона (г). Барселона: Елче (г), Атлетико (д).
Да, Барселона срещу Атлетико. Докато Мадрид очаква Атлети да се срине, а Барса се нуждае от 6 точки и спънка на Мадрид, Атлети знае, че с 4 точки ще си гарантира титлата. И все пак това опростява нещата, а те не са прости. Колко рисково е само това: съдбата на Мадрид е в ръцете на съперника Барселона, съдбата на Барселона е в ръцете на съперника Мадрид (и вероятно на другия голям съперник Еспаньол), а съдбата на Атлетико е в собствените им ръце. И, докато този стадион вече не е най-лошото възможно място за гостуване като преди, в ръцете на Барселона. “Рохибланкос” са длъжни да изкарат някакъв положителен резултат от “Камп Ноу” в последния кръг, а това няма да е лесно.
Или пък?...
Следващите редове се базират на предположението, че трите отбора ще спечелят мачовете си до последния кръг, което, предвид случилото се този уикенд, започва да изглежда опасна позиция. Към момента не бихте гласували доверие на Барселона да бие където и да е, ала ако го сторят, напрежението върху Атлетико ще нарасне. Междувременно срещу Мадрид ще са Валядолид, борещ се за оцеляване, и Селта, трениран от Луис Енрике, когото чакат да поеме Барса от лятото. Би ли могъл той да изведе “блаугранас” до титлата още преди да се е присъединил към клуба?
Въпреки това, при всичките рискове, това е извод, до който стигнаха повечето хора, а ако се случи така, единственият начин Барса да завърши с равни точки с Атлети е да бие в прекия сблъсък, с което да си осигури и по-добри показатели в общия резултат от двата мача. Въпросът тогава обаче е: какво значи това за предизвикателството на Мадрид? Дали няма да се отвори вратата за “белите” да изпреварят и двата си конкурента и да отнесат титлата?
Ето къде идват усложненията, ето къде феновете се озовават в ситуация да се молят техните съперници да победят и техният отбор да загуби. А този финален двубой те бие право в очите, комбинациите се превръщат в подозрения, а въпросите изникват един след друг. Какво ако...? Нито феновете на Атлети, нито тези на Барса искат Мадрид да спечели лигата; те по-скоро биха видели как противникът им от последния кръг триумфира. А какви биха били последствията от това на игрището?
“Това бе пропиляна възможност – призна Карло Анчелоти в неделя вечер. – Но не е толкова зле. Загуба на практика щеше да ни сбогува с титлата, а равенството значи че сме в борбата до последния кръг.” Той имаше право: загуба, която бе реална заплаха две минути преди края на редовното време, би значела, че нови три точки на Атлетико (победа над Малага) биха направили градския съперник невъзможен за стигане. Вместо това Атлети трябва да вземе точки от “Камп Ноу”. И все пак, точно докато някои фенове на Мадрид викаха за Барса от желание вечния враг да има за какво да играе, в неделя вечер някои привърженици на “дюшекчиите” мислеха, че е по-добре Мадрид да изравни, а да не губи.
Пък и човек можеше да разбере логиката им. Макар равенството да значеше, че ще е по-трудно на Атлетико да се справи с Мадрид (нужни са 4 точки вместо 3), може би значеше също, че ще е по-лесно да се справи с Мадрид и Барса едновременно. Теорията е проста: по този начин Мадрид все още може да завърши пред Барса и да вземе титлата, а Барса ще стори всичко по силите си да избегне това, ако ще това да значи на практика “да подари” точките на Атлетико накрая, за да не вземе вечният съперник тяхната титла.
Когато тимът на Чоло започна мача си в 5 следобед, тези въпроси изглеждаха без значение, а сега пак се завръщат в публичното внимание. Победи срещу Леванте и Малага биха решили битката преди последния кръг и биха значели пътуване до “Камп Ноу” единствено за шампионски шпалир от противника, аплаузи при излизането на терена, загуба 10:0 и пак вдигане на титлата.
Сега почти сигурно на Атлетико ще се наложи да вземе нещо от там. На Барса също. А на 600 км Мадрид ще трябва да вземе нещо от Еспаньол, който не мрази друга гледка повече от тази градският съперник да вдига титлата. Съдбите ще се омешат, сърцата ще бият лудо благодарение на уикенд, в който най-добрите отбори на Испания сякаш пропиляха шанса си, а всъщност го преоткриха.
“Това е фантастично – усмихна се Симеоне след загубата на тима му от Леванте. – По този начин лигата ще бъде много по-забавна.”
Сид Лоу, “Гардиън”