Другата катастрофа на "Имола" през 1994-а - Роланд Раценбергер
Гран при на Сан Марино 1994 година е един от черните уикенди в историята на Формула 1. В него загиват двама пилоти, един бива ранен, няколко механици и зрители също.
Всичко започва на 29 април. Третото Гран при от календара за сезона. Пистата е "Имола". Лидерът в класирането при пилотите е Михаел Шумахер от Бенетон, а втори е Рубенс Барикело от Джордан. Разликата между двамата е 13 точки. За Раценбергер това е едва третото Ф1 Гран при в кариерата му. Австриецът има договор със Симтек за пет състезания: в първото изобщо не кара, защото се проваля още в квалификацията, във второто финишира 11-и, а в третото умира. Да, изобщо не е честно.
Петък, първа квалификация. Рубенс Барикело от Джордан се завърта при завой Variante Bassa с 225 км/ч и полита. Превърта се няколко пъти и се приземява с гумите нагоре. Изпада в безсъзнание, но благодарение на доктор Уоткинс, излиза жив. На следващия ден се връща на пистата със счупен нос, превързана ръка и желание да се състезава, но не му позволяват.
На другия ден по време на квалификацията коментаторът по Eurosport казва: "Ако това беше станало с алуминиева кола преди 10-15 години, последствията за пилота щяха да са много по-сериозни. Да видя Рубенс да идва тази сутрин на трасето след вчерашния инциденет бе истинско удоволствие". Докато Дейвид Прайс изрича тези думи Роланд Раценбергер се завърта и се удря в бетонната стена. Австриецът умира на място. Сена, на който му остават още 24 часа живот, е потресен. Всъщност Раценбергер не успява да мине през Acque Minerali и чупи предното си крило, но не се прибира в бокса, защото се бори за място на старта. При Villeneuve обаче крилото се откача и Роланд се удря в страничните прегради с 300 км/ч.
Така свършва историята на един 33 годишен пилот, който цял живот мечтае да стигне до Формула 1. Роланд прекарва цялата си младост в опити да си осигури място на стартовата решетка и когато най-после успява, всичко приключва за секунди. В неделя, 01 май 1994 година, на същата проклета писта загива и Аертон.
Случилото се на "Имола" променя много неща. Сена се превръща в легенда, Раценбергер някак потъва в забрава, но от тогава във Формула 1 няма повече смъртни случаи, защото всички се съсредоточават върху сигурността. В правилника веднага се въвеждат нови изисквания и на новите писти като тази в Бахрейн, вече се оставят по-широки зони, покрити с чакъл, в които колите да излизат и да се пързалят преди да се ударят в обезопасителните стени. Да, но това няма да върне нито Сена, нито Раценбергер.
Макс Мозли, тогавашният президент на ФИА, е един от малкото фигури на моторспорта, които отиват на погребението на Раценбергер в Австрия вместо на това на Сена в Бразилия.
"Беше скромно и тъжно. По-скоро семейно. Бяха само родителите му, партньорът му и някои фигури от австрийския моторспорт. Повечето от големите пилоти бяха дългогодишни приятели на Аертон, така че е напълно разбираемо да отидат на неговото погребение, но на мен ми стана малко мъчно, защото Роланд остана пренебрегнат", споделя Мозли.
"Като всички други погребения, това беше много, много тъжно. Можеш само да изкажеш съболезнования на семейството и това е, какво друго да направиш... Познавах го доста добре. Уважавах го, защото той си проправи път нагоре и сам си извоюва работата. Но така й не можа да се наслади на това, което постигна. Аертон имаше кратък, но невероятен живот. Роланд точно беше пристигнал и...".
Гробът на Раценбергер е там, близо до Залцбург, откъдеето е родом. На надгробния му камък има миниатюрно копие на каската му и пише "Той живя за мечтата си".
Повече информация за Формула 1 можете да прочетете на сайта formula1.sportal.bg