Сена беше герой, а те никога не умират

Сена беше герой, а те никога не умират

Днес се навършват 20 години от онзи трагичен 1 май на пистата "Имола" в Сан Марино. Тогава светът загуби Аертон Сена. Бразилецът, който си отиде само на 34 и до днес е считан от много хора за най-великия пилот в историята. Сена намери смъртта си след тежка катастрофа, а наскоро тогавашният главен инженер на Уилямс Ейдриън Нюи призна, че колата е била сбъркана и е имала дефект в аеродинамиката. Трагичният инцидент, който се случи само ден след смъртта на Роланд Ратценбергер в квалификациите, доведе до огромни промени в сигурността на Формула 1. Но те няма как да върнат великия Сена.

- Гледал съм внимателно какво прави. Все едно имаше 4 ръце и 4 крака. Биеше спирачки, даваше газ, а колата изглеждаше като на ръба на катастрофа. Той караше с арогантност, контролираше всичко. Никога не съм виждал някой да кара турбокола така - казва за Сена Джон Уотсън, бивш пилот.

Днес на пазара в Англия ще излезе биографичната книга "Аертон Сена - Макларън" на Морис Хамилтън. Още като журналист Хамилтън е говорил с пилота.
- Тогава се обърнах към него директно, нямаше пиари. Казах му какво искам и отидох у тях. В къщата, която беше наел в Англия, нямаше мебели. Имаше само умален макет на самолет, защото той ги обичаше. Седнахме на една пейка, каквито имаше в кръчмите, и говорихме близо час. Английският не му беше първи език, но той говореше перфектно. Обмисляше всеки отговор. Правеше дълги паузи, така продължи през цялата си кариера. Мълчеше по 30 секунди и ти си мислиш, че не е разбрал въпроса ти. Но той просто подбираше думите си. Така правеше и във всичко останало в живота си - прецизно обмисляше всичко. Искаше да знае, че всички са на негова страна. Говореше с всеки. Винаги ти стискаше ръката, гледаше те право в очите, но и изискваше много от хората, искаше всичко да се прави както трябва. Не премълчаваше нещо. Ако някой му прецака пътуването и хеликоптерът не е там, или пък ако механик сбърка нещо, той казваше. Защото той влиза в колата и дава 100% и очаква същото от теб. Вярата беше всичко за него - казва Хамилтън.

Съотборникът на Сена в Уилямс Деймън Хил обясни, че Аертон е бил готов на всичко за успех и затова е бил различен от останалите.
- Ален Прост изчисляваше риска, беше като калкулатор. Докато Аертон беше готов да остави всичко в ръцете на таланта си, а това не винаги е удобно място. Той рискуваше много, шокираше останалите. Всеки има комфортна зона, от която рядко излиза. Той често излизаше от нея и заради това беше различен.

Както всеки голям спортист, Сена е бил и егоист. Казва го Герхард Бергер, съотборник на Аертон в Макларън от 1990 до 1992.
- Наистина го харесвах. Но беше голям егоист. Можеше да бъде страшно копеле, но по симпатичен начин. Така се прави. Няма как да станеш шампион, ако си добро момче. Но хората не го критикуваха. Те не осъзнаваха, защото той беше толкова готин, толкова добър към тях. Беше умен. В това отношение приличаше на Михаел Шумахер, но той правеше нещата по по-добър начин.

Сена не се е стеснявал да бъде егоист и в преговорите. Рон Денис, директор на Макларън, обяснява, че Аертон винаги е държал на своето, защото е искал да бъде независим. По време на преговори двамата са стигнали до там, че да хвърлят монета по даден въпрос.
- Той беше възможно най-бързият пилот, който някога можем да видим, ужасно умен - казва друг бивш шеф на Сена - сър Франк Уилямс. - Ако не беше убит, той щеше да е милиардер досега. Винаги взимаше точни решения във всичко, което прави. А имаше дарба да прави пари.

Дори и името му идва от неговата прозорливост. След две титли в младежката Формула Форд с името Аертон да Силва той се връща в Бразилия, защото няма спонсори. Когато отново е в Европа, избира да вземе фамилията на майка си - Сена, защото тя не е толкова популярна и ще му помогне да бъде забелязан и да привлече спонсори.

Сена обаче рядко е допускал някого близо до себе си.
- Бергер е един от малкото пилоти, които наистина го познаваха. Повечето гледаха на него като на човека, когото трябва да бият, но не могат. А и той не говореше много с тях. Той си беше достатъчен за себе си - нямаше нужда от някакви социални отношения. Мислеше само за колата, за състезанията - казва Хамилтън.

Все пак е имал близки, които разказват, че той е имал чувство за хумор и с него е било забавно. "Той беше скромен човек, с когото можеш да се смееш на вечеря, но след това отнасяше всички на пистата" - казва Рубенс Баричело. А след това с няколко думи казва каква е причината всички да говорят за Сена дори 20 години след смъртта му: "Той беше супергерой. А супергероите никога не умират".

Адриане Галистеу: Вкъщи беше като малко дете

Рус модел със сини очи ще каже молитва за Сена днес. Адриане Галистеу повтаря този ритуал 19 години. Приятелката му помни много добре последните часове преди Гран при на Сан Марино. 
- Той ми звънна по телефона, каза, че не е добре. Беше много разстроен от смъртта на Ратценбергер. Виждала съм го такъв и преди, но тогава за пръв път гласът му звучеше така. Казах му да не стартира. Но той каза, че това е животът му - казва Адриане. Същият съвет на Сена дава главният доктор на Формула 1 Сид Уоткинс. Той обаче не ги послушва. 


Според някои Галистеу също е виновна за всичко, тъй като преди състезанието Сена слуша запис на разговори между нея и бившия й любовник. Сестрата на Аертон Вивиан директно я обвинява. 
- Това никога не се е случвало. Бях 100% честна с Аертон. Още си спомням кожата и мириса му. Винаги съм му казвала истината. Бях много млада, но малко след като се запознахме, го заведох вкъщи да се види с майка ми и с брат ми, да види къде живея - разказва Адриане.

Тя се влюбва в Сена на Гран при на Бразилия през 1993, когато е едно от момичетата, които държат чадърите. 
- Когато стана катастрофата, аз бях във вилата му в Алгарве, Португалия. Гледах по телевизията и в началото си казах: "Добре, тъкмо ще се прибере по-рано. Но след това видях, че е по-сериозно, гледах повторенията отново и отново. Никога не съм си представяла, че ще умре. Обади се жената на най-добрия му приятел и каза, че трябва да дойда на "Имола". Качих се на частен самолет в Лисабон, но си мислех, че е ранен, а не е мъртъв. Когато самолетът излиташе, пилотът каза, че има обаждане от кулата. Представих си как Аертон ми казва: "Всичко е наред, няма нужда да идваш". Беше друг приятел, каза ми: "Адриане, няма нужда да идваш". Аз казах: "Уау, това е добре", защото си мислех, че се оправя. А отговорът му беше: "Не, мъртъв е". Светът ми спря. Мислех, че е невъзможно да умре, че това ще стане чак когато е много стар. Невероятно е, че стана, докато правеше това, което знаеше най-добре в живота си. Беше много трудно за всички - разказва 41-годишната Адриане, която се омъжи през 2010 и има 3-годишен син. - Времето ми с Аертон беше страхотна любовна история. Той беше обичан по целия свят. Споменът за него никога няма да изчезне. За мен беше специален, но сега съм омъжена и не мога да кажа, че е любовта на живота ми.
Тя си спомня и погребението в Сао Пауло, когато целият град спира, за да скърби за иконата си - мрачния, брилянтен, безмилостен, умен, мистичен Сена. 
- Прекарах колкото се може повече време с тялото му. Не се къпех, не спях, не се прибирах. Стоях с него. Аертон имаше три мечти - да завърши кариерата си във Ферари, да посети "Дисни Уърлд" и да стане баща. Той беше повече от шампион. Имаше огромно сърце, водеше обикновен живот и имаше обикновени мечти. Беше забавен. Вкъщи беше като дете. Пълен с щастие - разказва Адриане.

Сестрата на Сена: Мечтаеше да завърши кариерата си във Ферари

За поколения бразилци смъртта на Сена е като 11 септември или убийството на Джон Кенеди в САЩ. Всеки помни къде е бил и какво е правил, когато е чул новината.
- Все едно не са минали 20 години - казва сестрата на Сена Вивиан. - Изглежда толкова отдавна, но и толкова близко. Тогава Формула 1 беше най-известният спорт в Бразилия. Сега не е така, защото е само бизнес. Тогава повече неща зависеха от пилота.

Тя също признава, че мечтата на Сена е била да кара за Ферари. Според Вивиан, ако беше жив, Аертон сега щеше да е шеф на отбор, подобно на Ники Лауда. 
- Винаги ми е казвал, че иска да кара за Ферари. А ако беше жив, щеше да е замесен в спорта - или с отбор, или като бизнесмен. Щеше и да е в Бразилия често, обичаше да ходи в местността Ангреа дос Рейс, да стои в гората, казваше, че това го зарежда. Той имаше неща, които липсват на бразилците сега. Беше наясно, че не става само с талант, а трябва дисциплина и постоянство. А това не важи за много бразилци.

"7 дни спорт"

Следвай ни:

Още от Моторни спортове

Виж всички