Джузепе Лорицио: В момента Левски е най-организирания отбор (видео)
Джузепе Лорицио изведе отбора на Левски Боол до Купата на България при мъжете. При това по категоричен начин. С успеха си привлече вниманието и в родната си Италия. В специално интервю от разстояние чрез скайп Пино Лорицио разказва за живота в България, приятелите си, страстите, миналото и отбора на Левски за Джан Лука Пазини от "Гадзета дело Спорт". - Представял ли сте си, че за толкова малко време ще спечелите Купата на България?- Не, защото в началото имахме някои трудности и не започнахме добре сезона. Но и така си знаех, че ще бъде, защото условията на работа, които заварих бяха по-различни от тези, с които бях свикнал. Българските волейболисти са свикнали да работят много върху количеството, но не чак толкова върху качеството. Така ми трябваше известно време, за да се адаптирам към техния начин и очаквах, че може да имаме проблеми. Лека-полека обаче момчетата повярваха във възможностите си, а и Владо Николов имаше търпение и благодарение на всичко това достигнахме до успешния резултат. Все още отборът ни израства, а в четвъртък започваме участие в плейофите и битките тепърва предстоят.
- Ще ни разкажете ли как всъщност се озовахте в София?
- Владо Николов, който беше поел управлението в Левски, искаше да въведе италианския начин на работа в клуба. Така Владо беше разговарял с Камило Плачи, който е селекционер на националния отбор на България и Камило ме е препоръчал за тази цел. Владо Николов, който е и мениджър на националния тим, ми се обади, разговаряхме и от самото начало постигнахме съгласие. За мен проекта изглеждаше доста интересен въпреки че на 50 години не мислех да излизам извън Италия. Но при условията, в които се намира италианския волейбол, бях принуден да направя тази крачка. Набързо понаучих малко английски, но много ми помогнаха моите асистенти в София и най-вече моя асистент Петър Шопов. - В кариерата ви по-често сте бил помощник-треньор и по-малко първи треньор, ако не греша?- Що се отнася до Серия А1, съм имал само веднъж възможност да бъда първи треньор. Беше през 2004, когато в Джоя дел Коле ме поканиха в местния отбор. Бе към края на редовния сезон, когато тимът бе с единия крак изпаднал в Серия А2. Те искаха да потърсят някаква промяна, а аз до тогава водех Молфета в В1 и трябваше да преустановя работата ми там, за да се възползвам от последните три месеца от сезона в Джоя дел Коле. Колкото до Серия А2 съм работил доста като първи треньор. Тръгнах, разбира се, от В1, като имам четири спечелени промоции за А2, както и две Купи на Италия в В2.- Доста сте работил и постигнал, но кариерата ви преминава почти изцяло в родната ви Пулия ...- Между Кастелана Гроте, Таранто и Джоя дел Коле, съм бил и в Изерния в А2 и в Маса в В1. С Маса имам класиране за А2. Така че, да, по-голямата част от кариерата ми съм прекарал в моята област. - Доста сте свързан с родните ви места ...- Да, защото съм роден там и през първите ми осем години от треньорската ми кариера прекарах в Кастелана Гроте. Връзката е силна, като през тази година оставих семейството ми и родителите ми. В никакъв случай не беше лесен избора, когато трябваше да замина за София. Но се надявам, че жертвите започват да се изплащат.- С Купата на България ми се струва, че доста саможертви бяха заплатени ...- Да, преди всичко накрая, когато играчите не ме оставиха да падна на земята, след като ме понесоха на ръце (смее се). Щастлив съм, защото отборът ни е прекрасен, а момчетата - невероятни. Имам 2-3 по-възрастни в състава, които има съвсем различен начин на мислене. Манталитет, който го няма вече и в Италия. Капитан е Христо Цветанов, който игра няколко месеца и в Тренто, а с националния отбор на България е един от най-добрите центрове за всички времена. И все още играч като него прави разликата, защото е от поколение с различен манталитет. Също така и Мляков е играл в Тренто, а сега е в Левски. Те много ми помагат по всяко време и най-вече, че се вписаха лесно в състава. А така по-лесно показваме на по-младите как трябва да работят. - С какво точно италианските треньори привличат вниманието в България?- Начина на работа, както казах и в началото. Човек като Владо Николов, който е обиколил света и който е играл дълго време в Италия, знае разликата между методите на работа в двете страни. Като си говорехме в началото, той ми спомена, че волейболът е национален спорт в България, че има много отбори и че се работи много върху количеството и по-малко върху качеството. И ако се каже на състезателите да останат 10 часа на ден във фитнеса, ще останат. И още от самото начало забелязах, че те не са свикнали да работят върху детайлите и върху техниката. И точно с това бяха свързани моите проблеми в началото. Отне ми време, за да им обясня колко важни са всъщност тези детайли, които накрая правят разликата. В момента имаме 13 поредни победи, като с тези резултати те събраха самочувствие и разбраха това, което аз искам. И разликата между нас и останалите отбори е именно в това: ние сме много по-силни от техническа гледна точка и сме далеч по-организирани. Отборите, които завършиха на първо и второ място в редовния сезон, разполагат с опитни състезатели, но ние също играем един доста добър волейбол.- Какво ви лиспва от Италия, освен семейството?
- Нищо освен семейството, което е много важно. Ако си извън дома си за два месеца не е фатално. Но аз съм в София от 5 август и се прибрах само за пет дни по Коледа.Така че освен семейството не ми липсва друго, защото в София се живее много добре. А и през тази година имах късмет, защото времето беше супер и валя малко сняг. И най-вече само за кратък период бе доста студено. Липсват ми само приятелите и близките ми, но покрай работата ми съм концентриран върху това, което трябва да правя. - Имате дори традиционните за България мартенички, които се носят през пролетта ...- Да, тук от 1 март се носят тези червено-бели гривнички за късмет и здраве. И ако остана за по-дълго време в София искам да науча български от уважение към средата, в която работя. - Браво, но с българския как се справяте? Научихте ли някоя и друга дума?- Някои думи за по-важните неща, но не е лесно. Но имам намерение да го науча този език. - Една от вашите страсти са кучетата. Имате ли си вече и в София?- Да, има две кучета близо до залата, където играем и тренираме, които вече са мои. За съжаление не мога да ги вкарвам в дома ми, но те са ми големи приятели. Шегата настрана, тук се срещнах с двама мои приятели през годините. Единият е бившият волейболист Фабио Беларди, който е сгоден с Илияна Петкова, която също е играла в Италия. Те живеят близо до мен и се превърнаха в мои талисмани, освен добри приятели. Виждаме се, но напоследък нямаме много време. При всички положения те се превърнаха в част от тукашния ми живот.
Превод: bgvolleyball.comСНИМКИ: ИЛИЯ СТОИМЕНОВ, SPORTAL.BGГАЛЕРИЯ от финала: ЛЕВСКИ - ДОБРУДЖА 3:0 - ТУК!!!ГАЛЕРИЯ от "СИНИЯ" ТРИУМФ - ТУК!!!