Джузепе Лорицио: В момента Левски е най-организирания отбор (видео)

- Владо Николов, който беше поел управлението в Левски, искаше да въведе италианския начин на работа в клуба. Така Владо беше разговарял с Камило Плачи, който е селекционер на националния отбор на България и Камило ме е препоръчал за тази цел. Владо Николов, който е и мениджър на националния тим, ми се обади, разговаряхме и от самото начало постигнахме съгласие. За мен проекта изглеждаше доста интересен въпреки че на 50 години не мислех да излизам извън Италия. Но при условията, в които се намира италианския волейбол, бях принуден да направя тази крачка. Набързо понаучих малко английски, но много ми помогнаха моите асистенти в София и най-вече моя асистент Петър Шопов.

- В кариерата ви по-често сте бил помощник-треньор и по-малко първи треньор, ако не греша?
- Що се отнася до Серия А1, съм имал само веднъж възможност да бъда първи треньор. Беше през 2004, когато в Джоя дел Коле ме поканиха в местния отбор. Бе към края на редовния сезон, когато тимът бе с единия крак изпаднал в Серия А2. Те искаха да потърсят някаква промяна, а аз до тогава водех Молфета в В1 и трябваше да преустановя работата ми там, за да се възползвам от последните три месеца от сезона в Джоя дел Коле. Колкото до Серия А2 съм работил доста като първи треньор.

Тръгнах, разбира се, от В1, като имам четири спечелени промоции за А2, както и две Купи на Италия в В2.

- Доста сте работил и постигнал, но кариерата ви преминава почти изцяло в родната ви Пулия ...
- Между Кастелана Гроте, Таранто и Джоя дел Коле, съм бил и в Изерния в А2 и в Маса в В1. С Маса имам класиране за А2. Така че, да, по-голямата част от кариерата ми съм прекарал в моята област.

- Доста сте свързан с родните ви места ...
- Да, защото съм роден там и през първите ми осем години от треньорската ми кариера прекарах в Кастелана Гроте. Връзката е силна, като през тази година оставих семейството ми и родителите ми. В никакъв случай не беше лесен избора, когато трябваше да замина за София. Но се надявам, че жертвите започват да се изплащат.

- С Купата на България ми се струва, че доста саможертви бяха заплатени ...

- Да, преди всичко накрая, когато играчите не ме оставиха да падна на земята, след като ме понесоха на ръце (смее се). Щастлив съм, защото отборът ни е прекрасен, а момчетата - невероятни. Имам 2-3 по-възрастни в състава, които има съвсем различен начин на мислене. Манталитет, който го няма вече и в Италия. Капитан е Христо Цветанов, който игра няколко месеца и в Тренто, а с националния отбор на България е един от най-добрите центрове за всички времена. И все още играч като него прави разликата, защото е от поколение с различен манталитет. Също така и Мляков е играл в Тренто, а сега е в Левски. Те много ми помагат по всяко време и най-вече, че се вписаха лесно в състава. А така по-лесно показваме на по-младите как трябва да работят.

- С какво точно италианските треньори привличат вниманието в България?
- Начина на работа, както казах и в началото. Човек като Владо Николов, който е обиколил света и който е играл дълго време в Италия, знае разликата между методите на работа в двете страни. Като си говорехме в началото, той ми спомена, че волейболът е национален спорт в България, че има много отбори и че се работи много върху количеството и по-малко върху качеството. И ако се каже на състезателите да останат 10 часа на ден във фитнеса, ще останат. И още от самото начало забелязах, че те не са свикнали да работят върху детайлите и върху техниката. И точно с това бяха свързани моите проблеми в началото. Отне ми време, за да им обясня колко важни са всъщност тези детайли, които накрая правят разликата.
В момента имаме 13 поредни победи, като с тези резултати те събраха самочувствие и разбраха това, което аз искам. И разликата между нас и останалите отбори е именно в това: ние сме много по-силни от техническа гледна точка и сме далеч по-организирани. Отборите, които завършиха на първо и второ място в редовния сезон, разполагат с опитни състезатели, но ние също играем един доста добър волейбол.