Готви ли се вече Пеп за напускане на Байерн
В сряда следобед официално бе сложен край на празничната ваканция в Байерн (Мюнхен), като целият състав се събра на клубната база на Забенерщрасе преди отпътуването в петък за двуседмичен тренировъчен лагер в Катар. Втората част от сезона ще започне в края на месеца с коварно гостуване на 2-рия в класирането Волфсбург, а Джосеп Гуардиола, поне към момента изглежда така, вече е стигнал половината от престоя си в Бавария. Каталанският треньор не е подсказал намерение да поднови тригодишния си договор, въпреки подадената ръка от клуба.
Гуардиола си изгради в Барселона навик да изпълнява докрай всеки свой договор и в Мюнхен шефовете тайно се готвят за неговото напускане след края на сезон 2015/16. Ако тригодишният срок се окаже точна прогноза, часовникът вече тиктака за 43-годишния специалист, както и за Байерн. Там имат само 18 месеца заедно, в които Байерн би трябвало (не, трябва!) да спечели Шампионската лига.
Към този момент можете с право да спорите, че леко пришпорвам нещата. Все пак във футбола 18 месеца са дълго време и никой не може да твърди, че знае как треньорът или клубът ще се чувстват след година и половина. Все валидни аргументи, ала положението е леко различно и по-предсказуемо от обичайното, защото Гуардиола е в много необичайна позиция.
Възхищението от работата му сред играчите на Байерн и членовете на управата е такова, че той спокойно може да диктува условията си на работа. Никой друг треньор в историята на един от най-успешните европейски клубове не е разполагал и с частица от тази власт да изковава собственото си бъдеще.
Байерн го знае. Там с мъка се сдържат да не го притиснат да преподпише, което е в контраст с подобни положения с играчи в близкото минало (например Тони Кроос и Михаел Балак). Гуардиола също го знае. Да работиш с къс краен срок увеличава напрежението върху даден треньор (никога няма да чуете Пеп да говори как се нуждае от повече време), но и дава определено усещане за свобода. Той може да се съсредоточи върху краткосрочните цели и да подчини всичко в името на успеха (разбирай: купата в ШЛ).
Това все пак не значи, че Гуардиола непременно ще може да взема крайни решения за играчите. Тази работа ще си остане на клуба, което се показа с пращането под наем на Пиер-Емил Хойбьер в Аугсбург до края на сезона. Наставникът желаеше да запази 19-годишния датски халф в състава като алтернатива в центъра на полузащитата, докато от клуба искаха младокът да получи повече игрово време, ако ще и с друг екип. Гуардиола първо пожела решението да се отложи до след края на лагера, в случай че има нови контузии, ала клубът (и играчът) надделяха.
Да си треньорът на Байерн значи да приемаш разделението на властите, така че ръководството бе изненадано от натиска на Пеп по темата с Хойбьер. Неговите действия бяха изтълкувани като знак, че вече не се интересува от голямата картинка, а само от правенето на допълнителна крачка нагоре от миналия сезон, когато бе спечелен дубъл.
Лидерът в Бундеслигата е на път да вземе третата си поредна титла. Никой германски отбор не е съумявал да спечели четири поред, ала тази историческа цел ще бъде до голяма степен второстепенна за човека на пейката. Всъщност, може да се спори, че вътрешното господство на Байерн усложни живота на Гуардиола.
Миналия сезон той не се справи с воденето на тима в крайните етапи на ШЛ, след като титлата бе спечелена още в края на март. Този сезон законът за непропорционалното увеличение на производителността влезе същински в сила. Водещите играчи охват и ахват от неговите тренировки (“Той е най-добрият треньор, когото съм имал, и то с разлика”, ми каза един утвърден член на състава през декември), но отвъд червено-белия балон нещата стоят така: колкото повече точки обира Байерн, толкова по-малко хора ще ги смятат за достойни победители.
Не е много хубаво за която и да е спортна личност, когато дори това да си 1-ви не е достатъчно. Във футбола паметта е къса, затова си струва тук да се повтори: Гуардиола подписа с баварския клуб през декември 2012 г., няколко месеца след като Байерн бе завършил втори пореден сезон без какъвто и да е трофей. Борусия (Дортмунд) бе властващата сила навремето, ала никой не можеше да предвиди, че отборът на Юрген Клоп ще се срине тъй значително под своите собствени вдигнати летви в последвалите 24 месеца.
Без схватките с Клоп или с когото и да е другиго от германските конкуренти, Байерн и Гуардиола нямат друг избор, освен да гледат към Европа в търсене на признание. С други думи, целият им сезон се крепи на няколко резултата през март, април и май на тази и следващата година. Всичко между тях е просто шум от заден фон.
За Гуардиола, който готви детайлен тактически план за всеки един мач и води тима си през целите 90 минути с невероятен интензитет, това положение трябва да е странно и някак обезсърчаващо. Не е чудно, че в Байерн в момента работят въз основа на предположението, че ще е нужен негов наследник през 2016 година. (Към момента няма очевиден кандидат, но се знае, че поне един именит треньор вече е започнал да хвърля око на поста.)
Засега Байерн има на разположение един от най-добрите наставници в Европа и един от най-добрите състави. Съставът обаче скоро ще навлезе в етап на преход, тъй като асове като Франк Рибери, Ариен Робен, Филип Лаам и Бастиан Швайнщайгер доближават есента на своите кариери. Треньорът също няма да се задържи още дълго наоколо. Прозорецът на този шанс скоро ще се затвори. В средата на престоя на Гуардиола в Германия ендшпилът вече е започнал.
Рафаел Хьонихщайн, ESPN