Вреди ли Лига Европа на представянето в първенството
Да изживяваш съня си наяве може да се окаже донякъде кошмар. Аугсбург – малък клуб от минимален бюджет и само четири години в Бундеслигата зад гърба си, наскоро би АЗ Алкмаар с 4:1 в Лига Европа, за да съхрани надеждите си за класиране за фазата на директните елиминации.
Участието в евротурнир – че даже и печеленето на мачове в него отгоре на това – е най-голямото постижение в клубната история и хвърли привържениците в състояние на делириумна радост. Цялата тази забава обаче си има цена: играчите на Маркус Вайнцирл влязоха в паузата за международни мачове на самото дъно на таблицата в Бундеслигата с едва 6 точки. Изпадане е на дневен ред.
Ако Аугсбург наистина изпадне, никой няма да оспори изложеното по-горе обяснение. Футболно клише е, че участието в Лига Европа е товар, който граничи с осакатяване за отборите. Това е толкова често чувана фраза, особено в Англия, че малцина се спират, за да се замислят за нейната точност. Вероятно обаче ние трябва да го сторим.
Борусия (Дортмунд), не забравяйте, също участва в ЛЕ този сезон. Изигра и два квалификационни мача в добавка към четирите в груповата фаза досега, ала някак си формата в първенството никак не пострада. Всъщност, с 29 точки от 12 мача, тимът на Томас Тухел би бил водач във всяка една от водещите пет лиги в Европа с изключение на тази, в която играе. Неговото злощастие е наличието наблизо на почти идеален Байерн (Мюнхен) – 34 точки от 36 възможни.
Отличният поход на „жълто-сините” може и да е просто крайно положително изключение, разбира се. Техният пример, сравнен с този на Аугсбург, обаче изисква да изследваме по-детайлно съществуващите данни. Ако ЛЕ е наистина толкова лоша за формата в първенството, колкото всеки твърди, със сигурност участниците в нея генерално ще имат по-лошо представяне, нали?
ЗАД ЦИФРИТЕ
Преди да се гмурнем в изследването, няколко уговорки. Тази колонка обхваща само водещите пет лиги в Европа (английската, френската, германската, италианската и испанската) и техните представители в груповата фаза на ЛЕ в последните 10 години. Не се броят отпадналите в квалификационните кръгове.
Второ: би било много по-елегантно да се сравнят отборите в ЛЕ с онези, които не са играли преди през седмицата, но това би извадило участниците в Шампионската лига (състезание, което никога не се е смятало за товар) и онези, които вече са били в ЛЕ предната година. Така изследването би се смалило до твърде малко поле.
Трето: в интерес на простотата не е направена никаква отстъпка за различните подходи и избор на състави. Онези, заложили на силни отбори в ЛЕ, може да се очаква да са повлияни по-отрицателно от заложилите на младоци, ала тези променливи биха били твърде трудни за изчисление.
КАК НАПРЕДВАНЕТО В ЛЕ СЕ ОТРАЗЯВА НА ПОЗИЦИЯТА В ЛИГАТА
Ще започнем с 12-те финалисти в ЛЕ от петте водещи страни след сезон 2004/05. Те стигнаха най-напред в турнира, изиграха най-много мачове и натрупаха най-много километри във въздуха. Дали позицията им в лигата пострада по съответстващ начин?
За половината от тях – да. Мидълзбро (2005/06, минус седем места), Осасуна (2006/07, -10), Вердер (2008/09, -8), Фулъм (2009/10, -5), Атлетико Мадрид (2009/10, -5) и Атлетик Билбао (2011/12, -4) се представиха по-лошо в сравнение с предходните си сезони със средно 6.5 места надолу в класирането. Това е забележителен спад.
Един финалист – Севиля от 2014/15, завърши на същата позиция, но останалите пет се подобриха със средно 2.8 места, въпреки че стигнаха до самия край на надпреварата.
Да прибавим другите 35 тима от Топ 5 лигите, напреднали до четвъртфиналите в същия период, за да видим дали тази объркана тенденция се повтаря. От 47-те отбора малко над половината (25) се представиха по-зле от предходния си сезон със средно 4.6 места. От останалите 22 шест не промениха позициите си, а 16 се подобриха със средно 3.9 позиции.
Тъй че, ако стигнеш до четвъртфиналите, на практика пак е въпрос на шанс каква ще е формата ти в лигата: 53% се представят по-зле, а 47% - на същото ниво или по-добре. Нещо повече: представилите се по-зле не го правят с много по-голяма разлика от подобрилите се.
За финал, нека разширим семпъла, като включим участниците в груповата фаза, които не стигнаха до четвъртфиналите и съответно имаха почивни вечери в четвъртъците през пролетта.
От 110-те разгледани отбора само 46 запазиха позицията си от предния сезон (9) или я подобриха (37), докато 64 я влошиха, сиреч цели 58%. (Уигън и Бирмингам не попадат в никоя от тези категории, защото отпаднаха преди класирането си за евротурнирите, което направи сравнението невъзможно.) Средното подобрение е с 3.3 позиции, а средният спад е с малко над 5.
КАКВО ЗНАЧИ ВСИЧКО ТОВА?
На първо място, че 57% от всички участници в груповата фаза на ЛЕ от Топ 5 лигите са се представили по-зле в първенствата си като следствие със средно 4.9 места, без значение как са се справили на континента. Залозите не са съвсем срещу теб, но все пак е по-вероятно да се представиш по-зле, отколкото да останеш на същото ниво или да си по-добре.
Плюс това спадовете обичайно са доста стръмни, макар че средният от 4.9 места крие в себе си огромни отрицателни примери като -14 позиции (Сампдория от 2009/10, Тулуза от 2007/08) и -13 (Бетис от 2013/14). С други думи – катастрофални сривове.
Запомнете обаче, че взаимовръзката не е същото нещо като причинно-следствената връзка. Не можем да твърдим, че Сампдория, Тулуза и други са се представили толкова зле заради ЛЕ; може би техните проблеми не са взаимосвързани и биха ги сполетели така или иначе.
По-променливи съдбини, непостоянство от една към другата година са просто белег на тимове, които завършват точно под големите клубове в лигата или влизат във втората по сила надпревара на УЕФА благодарение на смел поход към купата на страната си.
При все това статистиката подсказва най-малкото, че доброто представяне в първенството е леко по-трудно постижимо, ако си зает на континента през седмицата.
Цифрите обаче показват също, че доста тимове намират начини да се справят с ритъма четвъртък – неделя – четвъртък, без да са силно негативно повлияни. Тук идва интересното: човек би очаквал отборите, които стигат по-далеч, да са по-често отрицателно повлияни, средно, от напусналите турнира рано, ала точно обратното е истина.
Освен това справящите се добре в ЛЕ е и по-вероятно да се представят по-добре в първенството от несправящите се. Да обърнем картината: ранно напускане след груповата фаза статистически с нищо не подобрява шансовете в шампионата, а възможностите за по-добро представяне в първенството нарастват заедно с нарастващия успех в Европа – от 42% (отпадане в груповата фаза) към 47% (достигане на четвъртфиналите) до 50% (финал).
В относително малкия семпъл от финалисти от Топ 5 лигите тези 50%, които не са се подобрили, са катастрофирали доста тежко (средно -6.3 места) в сравнение с отпадналите по-рано. Колкото повече спада честотата на загубите, толкова повече се увеличава ефектът от тях.
ГЛАВОБЛЪСКАНИЦАТА ЛИГА ЕВРОПА
Как най-добре да се справиш с това предизвикателство? Прицелването в четвъртфиналите изглежда полезна цел: пак имаш не повече от 50% шанс да не спаднеш в първенството си, но средният спад при неуспех е по-лек в сравнение с отпадане и на самия старт, и на самия финал.
Това може и да е само статистическа чудатост, естествено, ала взаимовръзката изглежда правдоподобна: ако имаш достатъчно добър тим да бие някои от по-добрите съперници в ЛЕ, вероятно ще е достатъчно добър и да удържи фронта в първенството (поне докато допълнителни пет мача в четвъртъците не изведат един от два отбора на ръба на пречупване.)
Да, Лига Европа прави живота по-труден, ала възприятието за нея като за погребален камбанен звън за амбициите ти в шампионата е със сигурност погрешно. До половината (от по-добре подготвените) участници така и така постигат целите си на домашната сцена.
И отгоре на това ще има и спомени от пътувания в чужбина, извънредни приключения, истории от сорта на онези, които поддръжниците на Аугсбург ще разказват на своите деца и внуци за години напред. Защо да се отказваш от всичко това, ако статистическите шансове да се представяш окей в първенството си са не по-малки от 42%?
Практическият извод е, че даден клуб би трябвало да си осигури широк и достатъчно добър състав, за да се справи успешно и с двете състезания, тъй като жертването на представянето в груповата фаза на ЛЕ средно няма никакъв положителен принос към резултатите на национално ниво. По-добре просто да опиташ от самото начало да побеждаваш.
Все пак точно затова е измислена играта.
Рафаел Хьонигщайн, ESPN