Владо Николов: Вложих всичките си пари в Левски, вече нямам нищо!
Не мога да разбера как общината в Добрич дава за волейбол, а тази в София не може
Владимир Николов е човекът, който в последните две години поддържа жив волейбола в мъжкия Левски. „Тема Спорт” се свърза с диагонала на националния ни отбор и директор на френския Лион, за да разясни колко тежка е ситуацията при сините в момента и до каква степен клубът има шанс да оцелее и през новия сезон.
- Какво е положението към днешна дата с Левски?
- Наистина е тревожно. Все още търсим спонсор за предстоящата година и все още нямаме.
- Какво ви казват, когато водите разговори? Защо никой не иска да помогне?
- Трудно ми е да преценя защо никой не иска. Повечето хора се оправдават с кризата в България и липсата на свежи, оборотни пари. Според мен просто волейболът не е достатъчно популярен и не предизвиква интерес в сериозните инвеститори.
- Това някак не звучи сериозно, предвид факта, че става въпрос за колективен спорт №1 в България...
- Да, но това е на национално ниво. Факт е, че особено в големите градове, където
тотално липсва подкрепата на общините
обстановката е много трудно. Виждате ситуацията в другите столични клубове. ЦСКА оцелява само и единствено благодарение на Сашо Попов, в Славия ситуацията не е много по-различна от тази в Левски, но там са облагодетелствани от факта, че имат зала. В Пловдив няма отбор в А група, във Варна също е така.
- От това, което казвате, колко реална е опасността България да остане без вечно дерби на ниво мъже?
- Не знам. Ние работим постоянно с идеята да успеем да привлечем инвеститор, някой, който да ни помогне. Обещания много, действия почти никакви.
- Докога трябва нещо да се случи, за да може Левски да остане в първенството?
- Не е въпросът дали Левски ще остане. Левски може да остане и в този си формат от миналата година. Но за мен това не е сериозно. Миналата година Левски беше аматьорски отбор. С изключение на двама треньори, никой друг не е получавал заплата. Всички момчета играеха на доброволни начала. Нещо, което за мен наистина не е сериозно. И аз не знам дали това има смисъл да продължава.
- Това е една агония.
- Да, така е. За мен специално е мъка да наблюдавам случващото се. Момчетата са мотивирани само от факта, че един ден евентуално биха могли да се спасят, да излязат в чужбина. Родителите инвестират, но това може да стане със 17-18-20-годишни момчета. Може би бихме могли да издържим още една година в този си вид, но аз питам – това ли е смисълът?! И още нямам отговор.
- Защо се стигна до ситуация, при която трябва един действащ волейболист като вас да спасява клуба? Никой друг ли не търси?
- Много хора търсиха, но никой не намери. Това, че все още съм действащ волейболист и хората ме познават, отваря доста врати. При много хора, важни, успях да отида, получих обещание от по-голямата част от тях и нищо не се случи.
Надявах се, че ще успея да помогна на Левски
Колкото пари имах, ги вложих в първата година. В момента вече нямам. Търсим някой да помогне.
- Останаха ли ви лични средства?
- Вече не. Нищо не остана.
- Само любовта към спорта?
- За мен това беше водещото. Какво остана и аз не знам. Тя любовта още я има, но има една приказка – в едно семейство любовта излиза през прозореца, когато мизерията почука на вратата.
- Какво говори за цялостната картинка в българския спорт фактът, че за Левски и ЦСКА пари няма?
- Ние виждаме накъде отива спортът след всяка една олимпиада. От 88-а, когато беше пикът на българския спорт, имаме все по-малко участници и медали. Няма как да се развива спорт без държавна подкрепа. В България тя съществува, специално за волейбола, само на национално ниво.
- При положение че волейболът на клубно ниво пада все по-ниско като ниво, колко ще издържи националният отбор?
- Не знам. Националният отбор е изграден от български волейболисти, които в голямата си част играят в чужбина. В момента конюнктурата е такава, че колкото и да е млад един състезател, ако намери шанс за изява в чужбина, той заминава. Често пъти
навън нашите се развиват
Националният отбор ще продължава да го има, докато се раждат таланти, а такива има. Има и добри треньори, които работят по школите и успяват да ги развият тези таланти на добро ниво, за да могат да бъдат конвертируеми. Докато това го има, ще има и национален отбор. Нашият волейбол ще бъде в Топ 15 на света още дълги години.
- Сега е Левски, тежко е и при ЦСКА, при Славия, след това ще се случи нещо подобно при Марек, Добруджа...
- Марек и Добруджа, докато имат подкрепата на общините, са си гарантирали до голяма степен благоденствието. Още повече че в Добрич развиха работеща схема с малки спонсори, на които волейболът е интересен. Според мен в момента на този модел трябва да се подражава от другите отбори. От спортно техническа гледна точка Марек стана 4 пъти поред шампион, което е показател, че мъжкият отбор там се развива най-добре.
- В този ред на мисли водихте ли някакви разговори с хора от столичната община?
- Столична община организира само масов спорт. Надявам се да се промени това. Не разбирам от политика, но като човек ми е трудно да разбера как в Добрич, град с 80 хиляди души население, имат 100 хиляди лева на година за волейбол, а София, община с 2 милиона човека, където е базиран целият бизнес на България, не може да отдели по 100 хиляди лева за Левски, ЦСКА и Славия?! Наистина не мога да го разбера това. Сигурно има други фактори, които не мога да си обясня.
- Има ли малко оптимизъм за Левски, останал във вас?
- Ако нямах останал оптимизъм, щях да съм се отказал. Имам надежда. Борим се, влагаме страшно много усилия. Да се надяваме, че ще се случи нещо положително.
Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"