)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Не мога да разбера как общината в Добрич дава за волейбол, а тази в София не може
Владимир Николов е човекът, който в последните две години поддържа жив волейбола в мъжкия Левски. „Тема Спорт” се свърза с диагонала на националния ни отбор и директор на френския Лион, за да разясни колко тежка е ситуацията при сините в момента и до каква степен клубът има шанс да оцелее и през новия сезон.
- Какво е положението към днешна дата с Левски?
- Наистина е тревожно. Все още търсим спонсор за предстоящата година и все още нямаме.
- Какво ви казват, когато водите разговори? Защо никой не иска да помогне?
- Трудно ми е да преценя защо никой не иска. Повечето хора се оправдават с кризата в България и липсата на свежи, оборотни пари. Според мен просто волейболът не е достатъчно популярен и не предизвиква интерес в сериозните инвеститори.
- Това някак не звучи сериозно, предвид факта, че става въпрос за колективен спорт №1 в България...
- Да, но това е на национално ниво. Факт е, че особено в големите градове, където
тотално липсва подкрепата на общините
обстановката е много трудно. Виждате ситуацията в другите столични клубове. ЦСКА оцелява само и единствено благодарение на Сашо Попов, в Славия ситуацията не е много по-различна от тази в Левски, но там са облагодетелствани от факта, че имат зала. В Пловдив няма отбор в А група, във Варна също е така.
- От това, което казвате, колко реална е опасността България да остане без вечно дерби на ниво мъже?
- Не знам. Ние работим постоянно с идеята да успеем да привлечем инвеститор, някой, който да ни помогне. Обещания много, действия почти никакви.
- Докога трябва нещо да се случи, за да може Левски да остане в първенството?
- Не е въпросът дали Левски ще остане. Левски може да остане и в този си формат от миналата година. Но за мен това не е сериозно. Миналата година Левски беше аматьорски отбор. С изключение на двама треньори, никой друг не е получавал заплата. Всички момчета играеха на доброволни начала. Нещо, което за мен наистина не е сериозно. И аз не знам дали това има смисъл да продължава.
- Това е една агония.
- Да, така е. За мен специално е мъка да наблюдавам случващото се. Момчетата са мотивирани само от факта, че един ден евентуално биха могли да се спасят, да излязат в чужбина. Родителите инвестират, но това може да стане със 17-18-20-годишни момчета. Може би бихме могли да издържим още една година в този си вид, но аз питам – това ли е смисълът?! И още нямам отговор.
- Защо се стигна до ситуация, при която трябва един действащ волейболист като вас да спасява клуба? Никой друг ли не търси?
- Много хора търсиха, но никой не намери. Това, че все още съм действащ волейболист и хората ме познават, отваря доста врати. При много хора, важни, успях да отида, получих обещание от по-голямата част от тях и нищо не се случи.
Надявах се, че ще успея да помогна на Левски
Колкото пари имах, ги вложих в първата година. В момента вече нямам. Търсим някой да помогне.
- Останаха ли ви лични средства?
- Вече не. Нищо не остана.
- Само любовта към спорта?
- За мен това беше водещото. Какво остана и аз не знам. Тя любовта още я има, но има една приказка – в едно семейство любовта излиза през прозореца, когато мизерията почука на вратата.
- Какво говори за цялостната картинка в българския спорт фактът, че за Левски и ЦСКА пари няма?
- Ние виждаме накъде отива спортът след всяка една олимпиада. От 88-а, когато беше пикът на българския спорт, имаме все по-малко участници и медали. Няма как да се развива спорт без държавна подкрепа. В България тя съществува, специално за волейбола, само на национално ниво.
- При положение че волейболът на клубно ниво пада все по-ниско като ниво, колко ще издържи националният отбор?
- Не знам. Националният отбор е изграден от български волейболисти, които в голямата си част играят в чужбина. В момента конюнктурата е такава, че колкото и да е млад един състезател, ако намери шанс за изява в чужбина, той заминава. Често пъти
навън нашите се развиват
Националният отбор ще продължава да го има, докато се раждат таланти, а такива има. Има и добри треньори, които работят по школите и успяват да ги развият тези таланти на добро ниво, за да могат да бъдат конвертируеми. Докато това го има, ще има и национален отбор. Нашият волейбол ще бъде в Топ 15 на света още дълги години.
- Сега е Левски, тежко е и при ЦСКА, при Славия, след това ще се случи нещо подобно при Марек, Добруджа...
- Марек и Добруджа, докато имат подкрепата на общините, са си гарантирали до голяма степен благоденствието. Още повече че в Добрич развиха работеща схема с малки спонсори, на които волейболът е интересен. Според мен в момента на този модел трябва да се подражава от другите отбори. От спортно техническа гледна точка Марек стана 4 пъти поред шампион, което е показател, че мъжкият отбор там се развива най-добре.
- В този ред на мисли водихте ли някакви разговори с хора от столичната община?
- Столична община организира само масов спорт. Надявам се да се промени това. Не разбирам от политика, но като човек ми е трудно да разбера как в Добрич, град с 80 хиляди души население, имат 100 хиляди лева на година за волейбол, а София, община с 2 милиона човека, където е базиран целият бизнес на България, не може да отдели по 100 хиляди лева за Левски, ЦСКА и Славия?! Наистина не мога да го разбера това. Сигурно има други фактори, които не мога да си обясня.
- Има ли малко оптимизъм за Левски, останал във вас?
- Ако нямах останал оптимизъм, щях да съм се отказал. Имам надежда. Борим се, влагаме страшно много усилия. Да се надяваме, че ще се случи нещо положително.
Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)