Ел Чоло вече вижда края си в Атлети

Диего Симеоне започна да подготвя почвата за своето напускане на Атлетико Мадрид още в залата за пресконференции на „Сан Сиро”. След огромния удар от незаслужената загуба от Реал Мадрид на финала на ШЛ край Мансанарес понесоха и втори, умножил ефекта хилядократно, с тревожните думи на Ел Чоло. Той смята, че проектът му на „Висенте Калдерон” е вече изчерпан, че с този клуб не може да постигне повече от 3-то място в Ла Лига и ще е много трудно да достигне трети финал в ШЛ.

Със сигурност сега ще бъде упражнен натиск от привържениците техният лидер да продължи, но ще е сложна задача. При все че ръководството е убедено, че той ще остане (подготвя рамо до рамо с него новия сезон от пет месеца насам) и че няма да го остави да си тръгне (иска да удовлетвори претенциите му за по-добър договор и по-висококласни попълнения), на пазара няма нужните футболисти, които да позволят пълна конкуренция на Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Пари Сен Жермен. Челси отказва да продаде Диего Коща, а ПСЖ не пуска Единсон Кавани, които са големите мишени.

Може би Симеоне е бил решен да си тръгне дори и в случай на победа, убеден, че проектът му е достигнал своя апогей и оттам насетне следва само спускане надолу. Може и да го убедят да остане, ала Ел Чоло не е силно предразположен да посрещне един нов сезон, тъй като смята за трудна задача да мотивира отново колектива от играчи, които толкова цени и на които помогна да си спечелят по-високи заплати с представянето си.

Той има правото на миг на слабост, на съмнение, но на пресконференцията не остави впечатление за моментно падане на духа, а за нещо по-трайно. Атлети стори всичко възможно да спечели финала на ШЛ, а не му се получи. Наистина загубата дойде след дузпи и няколко твърде спорни съдийски решения в ущърб на „дюшекчиите”, но в крайна сметка само остави усещането у аржентинския треньор, че каквото и да стори, няма как да бие вечния съперник на най-голямата сцена. Докато Мадрид стои високо в йерархията винаги и ако му липсва класа, просто си я купува и продължава да печели. По всеки възможен начин.

Никога загуба не бе показвала Симеоне толкова афектиран. „Какво да кажа на привържениците, които дадоха толкова пари за път и билети?”, запита се той. След като Хуанфран поиска прошка от хората по трибуните в Милано на колене, Ел Чоло също дойде при публиката, на която е идол.

Ораторията му бе на треньор, който смята, че е изтървал поднесена му на тепсия Европейска купа заради неправилни решения в правилната среда. Неговият отбор изравни, след като натика по-могъщия съперник в неговото поле, и бе в по-добро физическо и психическо състояние след изтичането на редовното време. Закъснението и лошият избор на смените, направляването на мачове, в които тимът трябва да доминира, и спадът на представянето в продължението присъстват в анализа на аржентинеца а постериори според близки до него източници. Същите те говорят за „прегряване”.

Никога Симеоне не бе произнасял думата „провал” в своите четири години и половина начело на Атлетико. Терминът, който никога не бе съществувал в репертоара му, изглежда като нещо повече от предизвикателна нужда от самокритика. За първи път Ел Чоло не погледна от разстояние цялостната картина от сезона – това, че играчите му, с изключение на първите 15 минути, изиграха достоен финал в ШЛ с път през колосите Барса и Байерн (Мюнхен); това, че се бореше за титлата в Ла Лига до предпоследния кръг. И то в сезон с 10 нови попълнения и подмладен състав.

Постчолизмът възцарява паниката у всички в Атлетико. Остава загнездено усещането, че след него идва бездната. Преговорите ще са много тежки, защото клубът няма да позволи на своя треньор току-така да разтрогне договора си. Делото на Ел Чоло в Атлети бе грандиозно, затова напускането му, ако се случи, трябва да е елегантно. Все още има шансове да остане, ала са малки. Всичко зависи от това да му докарат футболисти, с които да може да се съревновава на равна нога с Барса и всемогъщия Мадрид. А имената, които са поставени в момента на масата, не са от това ниво.

Хавиер Гомес Матайянас, „Ел Конфиденсиал”