-
Sportal.bg
-
Волейбол
-
Летящият Тодор Скримов: Отскокът е ген, не става само с работа
Летящият Тодор Скримов: Отскокът е ген, не става само с работа
Въпреки че имаше предложения от Монтана и Нефтохимик, Тодор Скримов предпочете да играе за първия си клуб Миньор (Пк) в турнира за Купата на България. С ясното съзнание, че дори с него отборът не може да направи чудо.
- На ваше място много хора ще предпочетат парите пред спомените. Защо избрахте Миньор? - С треньора на Миньор съм приятел от много години, бяхме съотборници. Когато ми се обади с покана да помогна, отборът още не се беше класирал за финалите на турнира. Дадох му дума още тогава. Знаех, че няма как да постигнем резултат, защото отбори като Нефтохимик, Монтана, Добруджа, дори Марек привлякоха и повече, и по-качествени национали. Не го направих с цел да спечеля нещо - просто откликнах на молбата на един стар приятел. - В Перник ви посрещнаха като космонавт след успешно приземяване. Това изненада ли ви? - Въобще не очаквах и се стъписах, имаше 400-500 човека в залата и дечица с фланелки с надпис "Добре дошъл, Тошко!". Беше уникално!- Успяхте ли за краткото време да ги научите на нещо? - Надявам се, че нещо съм успял. Какво да ви кажа, това са хора, които за първи път виждаха как се прави видеоанализ. Бяха взели статистик за първи път. Боби Николаев от Пирин (Разлог) откликна безвъзмездно. Лично му благодарих. Хората в Перник все още са много далеч от тези неща и се надявам, че съм показал на ръководството в каква посока трябва да се работи. - Висок сте 190 см. Колко важен е ръстът във волейбола? - Много е важен. Моите 190 см са минимумът за поста, на който играя, по-надолу вече става много трудно. - Но вертикалният ви отскок е впечатляващ. Колко скачате? - Около метър. Отскокът е даденост, ген. Разбира се, трябва много да се работи, но най-важното е какво ти е дал Господ. Освен това имам късмета да не качвам килограми, оставам във форма дори когато не тренирам.
- Кой е любимият ви пернишки виц? - Ох, толкова много съм чувал, че сега не мога да се сетя на кой съм се смял най-много. Ако трябва да съм честен - повечето са готини.- Какви хора допускате до себе си? - Честни и откровени, които ми дават сигурност. По принцип съм резервиран като човек, в непозната компания трудно завързвам разговори.КАТЕРИНА МАНОЛОВА, "7 дни спорт"