Престъпното падение на един европейски клубен шампион

Тъжното нещо е, че нямаше никаква тъга. Без сълзливи души всред царството на бързото хранене, без неутешими крайни привърженици, вперили поглед към хоризонта на Чемпиъншип. Дори и гневът си бе отишъл. Отдавна си бе отишъл.

Ето колко лошо този изпадащ отбор на Астън Вила предаде своите поддръжници. Тези фенове – „от Вила до смъртта” – не се разбунтуваха, нито се разплакаха, а осмиваха и се хилеха. Осмиваха своите собствени хора, хилеха се на своите собствени хора.

Ето колко лошо този изпадащ отбор на Астън Вила предаде своите поддръжници. Отборът И клубът – клуб, изпаднал в унизително положение и погребан под бомбардировка от управленско безхаберие, аматьорско селектиране, объркващи назначения на мениджъри и футболисти със сърца с големината на бобчета.

Това изпадане се печеше пет години с болезнено лоша планировка. И когато най-сетне се случи, се случи под звънките звуци на всички камбани на позора и унижението.

Следата на обвиненията е хлъзгава и се влачи от американския офис на Ранди Лърнър, през компютрите на бедствения трансферен отдел до поредицата некомпетентни мениджъри. Следователите на привлечения към борда през март Дейвид Бърнстийн бяха са се заели със задачата да разнищят проблема, преди той да… си подаде оставката.

В тези тъжни дни обаче не може да има щитове за мързеливите, извинения за слабохарактерните, оправдания за незадоволителните. В тези тъжни дни не може да има скривалище за ИГРАЧИТЕ – ако ще и дори в дубайски нощен клуб или кой да е друг бар, който се осмелят да си изберат. Този надрусан отбор е пълен провал вече от доста дълго време. Искате пример ли? Пристъпи напред, Габриел Агбонлахор!

В средата на април т.г., сиреч в разгара на сезона, един нападател от вече 10 години на Вила, който още не е навършил 30, с мачове за националния отбор на Англия и £50 000 седмична заплата, скоро преди това на запой в Дубай, бе в такава физическа форма, че го сметнаха за неспособен да играе професионален футбол. Представяте ли си го?!

„Да не би да си Габи под прикритие?”, питаха феновете на Вила от трибуните Уейн Рууни. Черният хумор е всичко, което е останало на тези нещастни души. Техният собствен капитан също получи серенада: „Джолиън Лескот е с нова кола”.

Те, разбира се, знаят това само защото Лескот „непредумишлено” пусна в Туитър снимка на шикозния си нов Мерседес за £121 000 малко след получените критики за крушението 0:6 срещу Ливърпул. За десерт той коментира изпадането като „падане на тежест от раменете”. Бранителят бе с лентата на Вила на „Олд Трафърд”, където в един иначе изключително ужасяващ като качество мач поне той игра прилично. За първи или втори път с екипа на настоящия си тим.

Това, че бирмингамци бяха близо до спечелване на едва 17-ата си точка за сезона, обаче казва повече за ярката посредственост на този Манчестър Юнайтед отколкото за наличие на някакви способности у Вила. И ако се случи осъществяване на някаква трансферна утопия през лятото, който и да е начело на Вила, ще изхвърли мнозинството от този напълно неработещ състав. При наличието на куп тлъсти договори това няма да е напълно възможно, ала някаква чистка трябва да се случи. Този отбор не е достатъчно добър, за да се завърне моментално в Премиър Лийг, не се заблуждавайте!

Оттам те ръкопляскаха. Феновете ги игнорираха. Тъгата си бе отишла, гневът си бе отишъл. Всичко, което бе останало, бе присмех за един велик, много велик клуб в ужасяваща, много ужасяваща бъркотия.

Анди Дън, „Дейли Мирър”