Лестър превърна в мишки Топ 5 клубовете в ПЛ
Отборът на Клаудио Раниери би само с един гол в събота, но победата над неговите арогантни самодоволни съперници бе далеч по-убедителна. Тази убедителност не можеше да бъде открита в петте точки разлика между Лестър и останалите на върха на таблицата, макар че и тя е доста значима. Думите на Раниери бяха онова, което истински отекна. Само с една фраза той идеално описа Голямата петица на английския футбол. Само в рамките на няколко изречения разкъса на парчета фалша в сърцето на новия елит.
А този елит е наистина нов, защото в него присъстват Челси и Манчестър Сити. Преди нахлуването на парите Лестър бе спечелил два трофея по-наскоро от Ман Сити – Купите на лигата през 1997 и 2000 година. Последният голям успех на „гражданите” бе в същия турнир през 1976 г., докато последният трофей на Челси преди идването на Роман Абрамович бе Купата на Англия през 2000 г. – същата, в която и „лисиците” имаха триумф на „Уембли”. Тъй че този елит е нов, защото съдържа клубове, които навремето не бяха по-особени с нещо, със сигурност не бяха и по-добри, от онези, които днес така свирепо презират.
А всъщност ето и какво Раниери имаше да каже за самообявената Голяма петорка в английския футбол (която междувременно заема 3-то, 4-то, 6-о, 7-мо и 10-о място в класирането): „Разбирам, че по-големите отбори не искат и една година без свое участие в Шампионската лига, но това е спорт Като една година не постигнеш целта си, искаш да създадеш нещо различно? Това не е редно. Значи се страхуваш. Не си силен. Те трябва да обвиняват самите себе си. Трябва да се запитат: „Защо един малък тим като Лестър се справя по-добре от нас?”.
И при все това точно този въпрос те никога няма да си зададат, защото той отправя светлината на прожекторите към тяхната работа. Петимата, които седнаха на разговор с Чарли Стилитано – американски бизнесмен с планове за Шампионска лига само от елитни клубове, не притежават своите клубове. Те са просто служители, които са длъжни да са на ниво. А не са на ниво. Не се справят дори и близо до нивото, което трябва да имат клубовете им при похарчените пари. И тези петимата са уплашени. Уплашени, че един ден истинският шеф ще нахлуе в кабинета им, ще ги посочи с пръст и ще каже: „Това се дължи на теб, тази поразия е твое дело.” Тъй че нека им зададем въпроса на Раниери. Че и още няколко…
Ед Уудуърд, Манчестър Юнайтед има най-големия оборот в клубния футбол, както сам не се уморявате да ни напомняте. Как при това положение свършихте зад Волфсбург и ПСВ Айндховен в групата си в ШЛ? Защо ви е толкова трудно да влизате в Топ 4 след оттеглянето на Алекс Фъргюсън? И защо сте на 13 точки зад Лестър в лигата?
Йън Ейър, ако Ливърпул толкова заслужава място в затворения елит на ШЛ, защо има само едно участие там след 2010 година? Защо загуби триж от Уест Хам този сезон? И защо сте на 16 точки зад Лестър?
Брюс Бък, как така Челси мина от шампионска форма във форма на изпадащ само в рамките на едно лято? Защо отговорът винаги е уволнение на мениджъра? И защо настоящият шампион е на 20 точки зад Лестър?
Иван Газидис, при космическите цени на карти и билети за мачове на Арсенал и огромните финансови резерви в банката, как така навлизаме във второто десетилетие от последната ви титла? Защо отпадате на 1/8-финал в ШЛ пет поредни години? И защо сте на 8 точки зад Лестър?
Феран Сориано, Манчестър Сити имат една-едничка победа през целия сезон срещу кой да е отбор от Топ 9 в ПЛ. И тя бе у дома срещу Саутхамптън. Колко стотици милиони бяха изхарчени под Ваше наблюдение, за да виждаме това? И защо сте на 10 точки зад Лестър?
Всъщност за Сориано трябва да има и следващи въпроси, като имаме предвид, че седи на масата за преговори заедно с четири от клубовете, които постоянно се опитват да ударят по неговия заради Финансовия феърплей.
Феран, наистина ли си мислите, че сега те са ваши приятели? Мислите ли, че няма злоба и завист спрямо вашия клуб заради богатството му и успешното привличане на Джосеп Гуардиола? Феран, наистина ли смятате, че те няма да ви отрежат при първата открила им се възможност?
Петимата глупаци дори не се срещнаха с водещия човек зад проекта – Стивън Рос, който е собственик на Маями Долфинс и организира предсезонния турнир Интернешънъл Чемпиънс Къп. Вместо това Рос изпрати Стилитано, който, така изглежда поне, редовно се среща със затъващия английски елит. Вероятно защото гали ушите им с мили думи как футболът започва от тях.
Пуснат на свобода да промоцира идеята по една американска радиостанция, Стилитано показа слабо познание върху историята на футбола: „Каква теза ще изкаже Манчестър Юнайтед – ние ли създадохме футбола, или Лестър? Нека наречем това „казана с парите”, създаден от сокъра и фенмасата по целия свят. Кой има по-значима роля за него – Юнайтед или Лестър?”.
Та значи той не говори за спорт, а за кеш. При все това не е прав дори за кеша. Манчестър Юнайтед не е създал Премиър Лийг, напротив – Премиър Лийг създаде днешния Манчестър Юнайтед.
Преди да дойде тя, преди футболът да се превърна в нездравословно подчинено кученце на най-богатите, „червените дяволи” не бяха печелили титлата от 1967 година. Тук става въпрос просто за простичкия триумф на случването в точния момент: точно когато Юнайтед стана най-успешен, английският футбол стана глобална сила. Ето защо и Стилитано мисли, че този клуб е създателят на футбола. Ето защо смята, че този клуб би липсвал, ако, изневиделица, не може да се съревновава. Той бърка.
„Като видите участниците в Интернешънъл Чемпиънс Къп това лято, ще повдигнете вежди и ще си кажете: „Ама това не е ли Шампионската лига?”. Не, защото Шампионската лига е ПСВ Айндховен и Гент”, продължи Стилитано тирадата си.
Да, защото ПСВ беше по-добър от Юнайтед, а Гент беше по-добър от Валенсия и Лион. Затова са осминафиналисти в ШЛ по право. И не само те, разбира се: също така Барселона, Байерн (Мюнхен), Реал Мадрид и всички останали добри отбори. И причината да знаем, че са добри, е че… ами не са изхвърлени от ПСВ или извадени от Топ 4 от Лестър.
Това обаче не е от значение в ИЧК, където да си негоден отбор не е минус. Юнайтед спечели турнира през 2014 г. след завършек на 7-мо място в ПЛ. Миналогодишният финалист Милан бе на изумителното 10-о място в Серия А.
Затова как да изложим гледището си за ИЧК на език, който Чарли Стилитано би разбрал. Е, всъщност не ни дреме дали ще ни разбере. Честно казано, не знаех за съществуването на ИЧК до избухването на новината за срещата. Не бях чувал да се споменава от нито един фен или играч. Победителите в турнира не поместват купата в своите визитки, привържениците им не го честват като истински трофей. Хората в Англия броят тези мачове за контроли. Смятат, че Юнайтед играе с Барса само за да продава търговски артикули и да повишава популярността на марката си, а не заради амбицията за нова купа.
И знаете ли защо е така? Защото за този турнир не се налага да се класираш. Именно класирането чрез победи е онова, което придава на Шампионската лига (истинската версия с Гент, Волфсбург и, догодина, Лестър) нейната автентичност. Отнемете това и превръщате турнира в демонстративен. А на кого му пука за демонстративни турнири? Това е все едно да кажеш, че мачът с Германия в Берлин е по-важен от този със Словакия на европейското първенство. Да, по-голям съперник, но малка, малка арена.
Както и да е, проблемът с ШЛ не е сблъсъкът Гент – Волфсбург, а двубоят Арсенал – Барселона. Отново! Това е реваншът, за който на никого не му пука: обречената мисия на „артилеристите” да бият с 0:3 на „Камп Ноу”. И преди сме го виждали. Знаем как свършва.
Сега нека пренесем тази магия едно ниво по-нагоре. Представете си този мач всяка година, само че с Арсенал като 6-ия най-силен отбор в Англия. Представете си Милан, който е 6-и в първенството и е взел Адел Таарабт, да получи постоянно място в ШЛ заради някакви хубави неща, които са му се случили поколения назад.
Видяхме как Тотнъм елиминира „и росонери” през 2011 г., когато те все още бяха достатъчни силни да вземат скудетото. Оттогава насам непрестанно се сриват надолу с 8-мо място и после 10-о миналия сезон. Защо, по дяволите, трябва те въобще да са близо до турнира? Вече достатъчно уронихме престижа с включването на 4-тите в топ лигите. Да се преминава така неадекватно и тази граница вече ще е повод ШЛ да стане за посмешище.
Изпълнителните директори биха били „за” затворен турнир или поне гарантирано участие на някои от тях, защото тогава никога няма да им се налага да обясняват пред собственика защо не са се класирали, но ще бъде смърт за феновете. Същите стари лица година след година – добри, лоши или все тая. Без разнообразие, без ново предизвикателство, без свеж артикул в менюто. Би станал гротесков турнир. Чудесният финал на този сезон в Премиър Лийг, с всичките му възможни обрати, също би бил омаловажен.
Ще бие ли Манчестър Юнайтед Уест Бром? На кого му пука, след като Юнайтед така и така ще получи своето накрая. Дори могат да пуснат резервите да се поразтъпчат. Същото и с Лига Европа и Купата на Англия. Ето защо това е битка, която футболът е длъжен да спечели. Автоматичното класиране е краят на състезанието – на всички състезания.
Раниери е прав: това са уплашени малки мъжленца, управляващи уплашени малки клубченца и умират от шубе, че не са достатъчно добри. Тук не става въпрос за изпъкване или за финансова справедливост, нито за който и да е от другите митове, които богатите клубове ни хвърлят като прах в очите, за да прикрият своята гола неистова алчност. Въпросът е в това какво наистина значи да си част от елита: да си по-добър всеки сезон, да се стремиш към победа в условия на меритокрация и никога да не ти се налага да прибягваш до външна помощ за измъкване от трудна ситуация.
Най-вече обаче въпросът е в това да си вярваш, че си по-добър от Лестър. По някаква причина тези петимата не го вярват. Може би те знаят нещо…
Мартин Самюъл, „Дейли Мейл”