Моу би бил краткосрочно за Юнайтед, но специално за Рууни решение

Е, такъв ти бил късметът, Хуан Мата.

След като беше отритнат от Жозе Моуриньо преди две години, при все че беше огромният фаворит на феновете на Челси, днес изглежда почти неизбежно настоящият ти клуб Манчестър Юнайтед да продаде душата си на стария дявол и да сключи фаустовски пакт с бившия мениджър на „сините”.

Струвалият 37 млн. паунда двойник на плюшено мече едва ли може да се надява да получи много гушкане от очаквания нов господар на пейката на „Олд Трафърд”. Уейн Рууни от друга страна може и да повдига оптимистично вежда.

Моуриньо отчаяно искаше да вземе Рууни при завръщането си в Челси преди три лета, а след трите отказани оферти призна поражението си и все пак отпрати Мата в Юнайтед още следващия трансферен прозорец. Тогава английският нападател беше на 27 години, а днес е на 30 и геният му се проявява далеч по-рядко. Както обаче показа наскоро с изящната си петичка срещу Суонзи, чутовния си изстрел срещу Нюкасъл и отлично намерената позиция в наказателното поле на Ливърпул, старото куче още може да хапе.

Капитанът на „червените дяволи” и Англия отпразнува раждането на третия си син през уикенда, ала все още не е готов да отдаде повече време на игрите с децата. А Моуриньо, при цялата му очевидна несъвместимост с мениджърския пост в Юнайтед, може да е точният човек да осигури на Рууни едно последно „ура” преди изтичането на договора му (със седмична заплата от 300 000 паунда) през 2019 година.

При положение че Луис ван Гаал се е запътил към гилотината, и то със същата скорост, с която безжизненият му отбор играе, португалецът не се посвени да завърти ножа в гърба на своя стар ментор от дните в Барселона. Той направо се моли за работата на „Олд Трафърд”, а управата на клуба, така вманиачена по комерсиалния успех, едва ли ще позволи на градския съперник Манчестър Сити да привлече Джосеп Гуардиола, без да наеме единственият друг треньор в света с подобна маркетингова стойност.

Ако Юнайтед ще сторва това, по-добре да преглътне принципите си и да го стори сега, докато минималните шансове за завършек в Топ 4 са още живи. Моуриньо не е дългосрочното решение на проблемите на „червените дяволи”, но има ли някой футболен клуб в настоящето, който дори да се преструва, че мисли в дългосрочен план?

Ако Юнайтед имаше каквото и да е желание да изгради нова династия, не би позволил на португалеца да се доближи дори на мили от клуба. Ако искаше мениджър, който да престрои клуба и да покаже истински интерес към възраждането на занемарената академия, Специалния не е Човекът.

Неговата преценка за по-утвърдени играчи също се провали във втория му етап в Челси. Продажбите на Ромелу Лукаку и Кевин Де Брайне бяха огромни недоглеждания, а дори твърдата му убеденост в лошата работоспособност на Мата е под съмнение.

Пък и, разбира се, ако Юнайтед лелее за изисквания от привържениците си манталитет „Атака! Атака! Атака!”, португалецът е сред последните имена на треньори по тази планета, които трябва да бъдат канени. Моуриньо нито е по спектакъла, нито утвърждава хлапаци в отборите си. Но това, което може, е да преобърне светкавично съдбините на тима със своя твърд характер и огромни тактически познания.

Тъй че, ако клубът иска краткосрочен, 18-месечен блицкриг, който да го върне в сметките за титлата в Премиър Лийг, това е Човекът. А Рууни може да бъде онзи, комуто промяната да се отрази най-благотворно.

Моуриньо умее да вади най-доброто от старите кучета – най-фамозното му постижение в този план бе извеждането на дъртаците от Интер до Европейската купа през 2010 година – и е известно, че е заинтригуван от възможността да възроди английския ас, най-вероятно в ролята на работна пчеличка „десетка”.

Старият господар на мрака разпознава буйния дух у скаузъра, след като преди време говори с възхита за неговия „бяс за победа”. Рууни пък междувременно гласува през октомври за Моуриньо в анкетата на ФИФА за Треньор на годината, макар че португалецът по това време отчаяно се бореше да запази работата си в Челси.

Ето защо двамата със сигурност ще смятат за намеса на съдбата евентуалното скорошно пресичане на техните пътища.

Дейв Кид, „Мирър”

Още от Футбол свят

Виж всички