Бетондорп е едно от многото предградия на Амстердам. Построено е постепенно в началото на 20-те години на XX век по експериментален тертип с евтини материали, най-вече бетон, с идеята по-бедната прослойка на града да може да си позволи дом след Първата световна война. Буквалният превод от нидерландски името означава бетонно село. Кварталът не е красив, не е фотогеничен. Къщите напомнят на халета някъде в индустриалната зона на София край произволна част от околовръстното.
Именно тук обаче, някъде в началото на 40-те години на миналия век, Херманус Корнелис Кройф се устройва на улица "Акерстраат" №32, заедно със съпругата си Петронела. През 1947 г. в близката болница се ражда и синът им Хендрик Йоханес, останал в историята като Йохан.
Детството му е трудно. Губи рано баща си, а майка му се труди скромно, за да изкара някаква прехрана. Някъде около десетгодишна възраст се записва да тренира футбол в школата на Аякс – отборът, чийто стадион се намира на пет минути пеша, след като човек пресече булеварда в близост до един от каналите, които се вливат в реката Амстел. Историята след това всеки, който се интересува от футбол, я знае. Израства без лукс и възможности, покрай бетона, тесните улици на квартала и с една топка в краката.
Днес от стадион "Де Меер", където Йохан Кройф се превръща в легенда, е останал вече избледняващ спомен и няколко блока, появили се на неговото място. Разрушен през 1998 година, паметта му за величествените футболни мачове се пази от улиците, които се появяват в квартала. "Анфийлд Роуд", "Уемблилаан", "Деле Алпихоф", "Бернабеухоф" и други. Напомняне за мястото, което някога е приемало битките с Ливърпул, Ювентус, Реал Мадрид и прочие. Точката за център на стадиона пък е оставена символично като площадче в новия квартал.
Историята на Аякс се мести на точно 3,33 км в югозападна посока, където е построен "Амстердам Арена“ през 1996 година. В памет на легендата на клуба, който си отиде през 2016 година, стадионът бе преименуван на "Йохан Кройф Арена“. Макар и реално да има малък досег с новото съоръжение, статуя на бащата на тоталния футбол приветства феновете при всеки мач на арената. Въпреки това неговият дом завинаги остава „Де Меер“.
Днес Бетонното село продължава да дреме ден след ден със своите хорски съдби на обитателите му. Тишината на ежедневието е пронизваща и ако човек се разходи в делничен ден из него, ще се зачуди къде са хората. Бетондорп едва ли може да бъде запомнен с кой знае какво освен от местните, които прекарват дните, а може би и целите си животи в него. Бетонното село, което обаче отгледа гения с №14, останал завинаги в историята на футбола като един от най-великите.