Трансферите, които разбиха кариери през ХХI век
Те бяха или на върха на своята кариера, или силно устремени към достигането му. После, дали заради спортния проект и/или заради парите, направиха грешния избор и никога повече не се пробудиха. В поредния трансферен прозорец „Франс Футбол” ви представя играчите, които успяха да разбият кариерите си само с един трансфер.
ФЕРНАНДО ТОРЕС (ЛИВЪРПУЛ – ЧЕЛСИ, ЯНУАРИ 2011, 59 МЛН.)
Ключов играч за Ливърпул, където вкарваше гол след гол след 2007 г., Фернандо Торес отиде в Челси на 31 януари 2011 г. срещу близо 59 млн. евро. При летящите на пълни обороти „сини” испанецът не успя да влезе в час бързо и се разписа само веднъж през втория полусезон. Въпреки спечелените трофеи (Купа на Англия и Шампионска лига през 2012 г. и Лига Европа през 2013-а), Торес страдаше при конкуренцията на Дидие Дрогба, Самюел Ето’о и Демба Ба. Отиде да съживи кариерата си в Милан през лятото на 2014 г. и остана само половин сезон там, преди да се завърне миналата зима в родния си клуб Атлетико Мадрид, където редува добри с лоши изяви.
РАДАМЕЛ ФАЛКАО (АТЛЕТИКО – МОНАКО, ЮНИ 2013, 60 МЛН.)
През лятото на 2013 г. Радамел Фалкао, на върха на формата си в Атлетико, избра Монако и милионите на руския му президент Дмитрий Риболовлев веднага след промоцията в Лига 1. След шест месеца на постоянство (9 гола в 17 мача) колумбиецът скъса предни кръстни връзки на коляното в незначителен 1/16-финал за Купата на Франция. Шест месеца и един пропуснат Мондиал по-късно, Фалкао замина под наем в Манчестър Юнайтед, след като бе станал непосилен за издръжка в Монако. За една година бе като риба на сухо по терените отвъд Ламанша. Миналото лято отиде втори път под наем – този път в Челси. Резултатът бе същият. Днес Фалкао не е онзи играч от периода между 2009 и 2013 г. в Порто и Атлетико.
КАКА (МИЛАН – РЕАЛ М, ЮНИ 2009, 68 МЛН.)
Обещан от кандидат-президента Флорентино Перес преди изборите в Реал Мадрид през 2009 г., Кака дебаркира в Испания след успеха във вота. Бившият миланист и носител на „Златната топка 2007” бе едно от водещите имена в проекта Новите Галактикос заедно с Кристиано Роналдо. Дошъл контузен, бразилецът прави първи сезон под очакванията. Идването на Месут Йозил съвсем не му улесни задачата и Кака така и не се върна повече на предишното си ниво. Дори завръщането в Милан през 2013 г. не можа да напомни за великите времена и една година по-късно отиде към Орландо, за да играе в Мейджър Лийг Сокър.
АНДРИЙ ШЕВЧЕНКО (МИЛАН – ЧЕЛСИ, ЮНИ 2006, 45 МЛН.)
Сериен голмастор на Милан в седем поредни години и носител на „Златната топка 2004”, Андрий Шевченко отдавна бе желан от Роман Абрамович в Челси, докато сделката накрая не се осъществи през юни 2006 г. Титуляр в първия си сезон при „сините”, украинецът се разписа 15 пъти в 51 мача – възмутителни предвид таланта му статистики, които го поставиха на резервната скамейка през втория сезон. Шева така и не се приспособи към английския футбол и се завърна при „и росонери” през лятото на 2008 г. под наем за един сезон. Но, по подобие на Кака, и той не успя да достигне прежното си ниво. След второто си приключение в Ломбардия се завърна в родния си клуб Динамо Киев, за да приключи там кариерата си.
ДИЕГО (ВЕРДЕР – ЮВЕНТУС, ЮНИ 2009, 24 МЛН.)
На 24 години Диего си бе извоювал чудесна репутация с игрите си в Бундеслигата, когато подписа с Ювентус. В трите си години във Вердер (Бремен) той помагаше на тима да се бори за високите позиции в класирането. В Торино го очакваха като наследник на Павел Недвед, но бързо бяха опровергани. Контузиите попречиха на дребничкия халф да достигне топ форма и една година след пристигането си той напусна „Старата госпожа” през 2010-а. Завърна се в Германия – във Волфсбург, където не можа да се наложи съвсем. После изкара два успешни периода под наем в Атлетико, а днес е във Фенербахче.
ЯН М’ВИЛА (РЕН – РУБИН, ЯНУАРИ 2013, 15 МЛН.)
Още с първите си стъпки в Лига 1 през август 2009 г. на 19-годишна възраст Ян М’Вила печели хвалбите на специалистите и титулярното място в Рен. Само 33 мача по-късно дори влиза в разширения списък на Франция за Мондиал 2010. Изглежда, че е на път към блестяща кариера. Историите му извън терена, особено един нощен запой по време на лагер на младежкия национален тим, му изкарват наказание за 18 месеца за „петлите” и това го съкрушава. В охладнели отношения с феновете и ръководителите на своя клуб напуска бретанците през януари 2013 г. в посока Рубин Казан. В Русия М’Вила среща трудности в приспособяването и отново се скарва със своите шефове. Следва неуспешно преотстъпване в Интер, а днес се бори със Съндърланд за оставане в Премиър Лийг, докато търси завръщане към краткия си, но славен прежен блясък.Антоан Раген, „Франс Футбол”