Трансферите, които разбиха кариери през ХХI век

Трансферите, които разбиха кариери през ХХI век

Те бяха или на върха на своята кариера, или силно устремени към достигането му. После, дали заради спортния проект и/или заради парите, направиха грешния избор и никога повече не се пробудиха. В поредния трансферен прозорец „Франс Футбол” ви представя играчите, които успяха да разбият кариерите си само с един трансфер.

ФЕРНАНДО ТОРЕС (ЛИВЪРПУЛ – ЧЕЛСИ, ЯНУАРИ 2011, 59 МЛН.)

Ключов играч за Ливърпул, където вкарваше гол след гол след 2007 г., Фернандо Торес отиде в Челси на 31 януари 2011 г. срещу близо 59 млн. евро. При летящите на пълни обороти „сини” испанецът не успя да влезе в час бързо и се разписа само веднъж през втория полусезон. Въпреки спечелените трофеи (Купа на Англия и Шампионска лига през 2012 г. и Лига Европа през 2013-а), Торес страдаше при конкуренцията на Дидие Дрогба, Самюел Ето’о и Демба Ба. Отиде да съживи кариерата си в Милан през лятото на 2014 г. и остана само половин сезон там, преди да се завърне миналата зима в родния си клуб Атлетико Мадрид, където редува добри с лоши изяви.

РАДАМЕЛ ФАЛКАО (АТЛЕТИКО – МОНАКО, ЮНИ 2013, 60 МЛН.)

През лятото на 2013 г. Радамел Фалкао, на върха на формата си в Атлетико, избра Монако и милионите на руския му президент Дмитрий Риболовлев веднага след промоцията в Лига 1. След шест месеца на постоянство (9 гола в 17 мача) колумбиецът скъса предни кръстни връзки на коляното в незначителен 1/16-финал за Купата на Франция. Шест месеца и един пропуснат Мондиал по-късно, Фалкао замина под наем в Манчестър Юнайтед, след като бе станал непосилен за издръжка в Монако. За една година бе като риба на сухо по терените отвъд Ламанша. Миналото лято отиде втори път под наем – този път в Челси. Резултатът бе същият. Днес Фалкао не е онзи играч от периода между 2009 и 2013 г. в Порто и Атлетико.

КАКА (МИЛАН – РЕАЛ М, ЮНИ 2009, 68 МЛН.)

Обещан от кандидат-президента Флорентино Перес преди изборите в Реал Мадрид през 2009 г., Кака дебаркира в Испания след успеха във вота. Бившият миланист и носител на „Златната топка 2007” бе едно от водещите имена в проекта Новите Галактикос заедно с Кристиано Роналдо. Дошъл контузен, бразилецът прави първи сезон под очакванията. Идването на Месут Йозил съвсем не му улесни задачата и Кака така и не се върна повече на предишното си ниво. Дори завръщането в Милан през 2013 г. не можа да напомни за великите времена и една година по-късно отиде към Орландо, за да играе в Мейджър Лийг Сокър.

АНДРИЙ ШЕВЧЕНКО (МИЛАН – ЧЕЛСИ, ЮНИ 2006, 45 МЛН.)

Сериен голмастор на Милан в седем поредни години и носител на „Златната топка 2004”, Андрий Шевченко отдавна бе желан от Роман Абрамович в Челси, докато сделката накрая не се осъществи през юни 2006 г. Титуляр в първия си сезон при „сините”, украинецът се разписа 15 пъти в 51 мача – възмутителни предвид таланта му статистики, които го поставиха на резервната скамейка през втория сезон. Шева така и не се приспособи към английския футбол и се завърна при „и росонери” през лятото на 2008 г. под наем за един сезон. Но, по подобие на Кака, и той не успя да достигне прежното си ниво. След второто си приключение в Ломбардия се завърна в родния си клуб Динамо Киев, за да приключи там кариерата си.

ДИЕГО (ВЕРДЕР – ЮВЕНТУС, ЮНИ 2009, 24 МЛН.)

На 24 години Диего си бе извоювал чудесна репутация с игрите си в Бундеслигата, когато подписа с Ювентус. В трите си години във Вердер (Бремен) той помагаше на тима да се бори за високите позиции в класирането. В Торино го очакваха като наследник на Павел Недвед, но бързо бяха опровергани. Контузиите попречиха на дребничкия халф да достигне топ форма и една година след пристигането си той напусна „Старата госпожа” през 2010-а. Завърна се в Германия – във Волфсбург, където не можа да се наложи съвсем. После изкара два успешни периода под наем в Атлетико, а днес е във Фенербахче.

ЯН М’ВИЛА (РЕН – РУБИН, ЯНУАРИ 2013,  15 МЛН.)

Още с първите си стъпки в Лига 1 през август 2009 г. на 19-годишна възраст Ян М’Вила печели хвалбите на специалистите и титулярното място в Рен. Само 33 мача по-късно дори влиза в разширения списък на Франция за Мондиал 2010. Изглежда, че е на път към блестяща кариера. Историите му извън терена, особено един нощен запой по време на лагер на младежкия национален тим, му изкарват наказание за 18 месеца за „петлите” и това го съкрушава. В охладнели отношения с феновете и ръководителите на своя клуб напуска бретанците през януари 2013 г. в посока Рубин Казан. В Русия М’Вила среща трудности в приспособяването и отново се скарва със своите шефове. Следва неуспешно преотстъпване в Интер, а днес се бори със Съндърланд за оставане в Премиър Лийг, докато търси завръщане към краткия си, но славен прежен блясък.

Антоан Раген, „Франс Футбол”

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти