Видеоповторенията не заличиха споровете от футбола (засега)
Е, онова, което футболният свят искаше тъй настоятелно и постоянно, най-сетне дойде, но поради онези странни винаги присъстващи около играта обстоятелства със сигурност не го стори по начина, по който би им се искало да ръководителите. Вместо прояснение видеоповторенията, поне от началото на Световната клубна купа досега, донесоха единствено допълнително объркване. При всяко положение обаче няма нужда да се изсилваме и да изпадаме в излишни крайности, защото в момента тече пробен период до 2018 година и има време да се анализират и конкретизират всякакъв тип положения към добро.
Случилото се вчера в Япония, когато съдията Виктор Касай отсъди дузпа за Кашима Антлърс срещу Атлетико Насионал с помощта на помощните видеоарбитри, ни дава идеална възможност за интересни дебати. Сега няма да изказвам лично мнение, а само ще задам няколко въпроса. Първият е: кое се тълкува като влияние върху играта и възпрепятстване на съперник? А вторият, и за мен най-интересен, е: защо ще въвеждаме технологическата помощ само за четири конкретни случая (гол или не, дузпа или не, червен картон или не, объркване на идентичността на провинилия се), а оставяме извън тях смятаната открай време за най-тънък и спорен момент – засадата (освен когато има преглед на дискусионно положение при вече отбелязан гол, както се случи в края на мача Америка – Реал Мадрид днес)?
Да се върнем на конкретното положение и обърнете внимание на трудната ситуация за рефера. Както стана вече ясно, той при видеопрегледа не може да определя дали има засада, или не, ала за сметка на това може и трябва да прецени само дали има дузпа, или не. Ето затова смятам, че това положение ще отвори вратата за специални случаи а постериори, що се отнася до засадата. Съдията на мача Америка – Реал Мадрид Енрике Касерес показа как може да се извърти правилото в полза на правдата, макар и в конкретния случай с попадението на Кристиано Роналдо това да беше очевидно излишно още в реално време.
А първият въпрос е бойното поле на вечните дебати: кое се определя като влияние върху играта и възпрепятстване на съперник? Много бързо след историческата случка от ФИФА публикуваха официално свое комюнике, в което решението на съдията се оправдаваше и подкрепяше. Техният аргумент е, че за тях футболистът в засада, когото после фаулират за дузпа, не влияе на играта. Тази теза се основава на това, че топката лети във въздуха и не се знае кой накрая ще я удари, поради което помощник-реферът трябва да изчака развитието на ситуацията до самото отиграване на топката. Тъй като още няма яснота къде ще се озове топката в момента на събарянето на играча в наказателното поле, съдията решава, и то правилно според ФИФА, че това е дузпа. И спирам дотук с информационната част.
Сега ще ви дам своето мнение. Големият проблем на футбола винаги ще си бъдат положенията с отворено и позволено тълкуване, защото ако например видите самото начало на обсъжданата досега ситуация, ще откриете, че играчът в засада сам се блъска със защитника, който после го препъва. Аз лично виждам очевидно влияние върху играта на попадналия в засада, тъй като възпрепятства бега на защитника. Но, мили мои приятели, нещата са такива каквито са, а не каквито би ни се искало да бъдат, затова с тежест в гърдите ще защитя като правилно решението на Виктор Касай в конкретния случай.
КАК СЕ ИЗПОЛЗВАТ ВИДЕОПОВТОРЕНИЯТА
Първо съдията иска от видеоасистентите или те искат от него да се извърши видеопреглед на спорно реферско решение или игрово положение по четири критерия (гол или не, дузпа или не, картон или не, идентичност на провинилия се). След прегледа видеоасистентите или показват кадрите с обосновката си на съдията, или при яснота на положението и липса на настояване от негова страна да види кадрите направо го информират за решението. Крайното решения е на главния съдия.
Итуралде Гонсалес, „АС”
(Авторът е бивш главен съдия в Примера с 291 мача)