Ради Тенева загърби Америка заради волейбола
Продължаваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор - участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ ВитрА (Истанбул) и напълниха Колодрума с над 3000 човека. През януари Жълто-сините продължават участието си във втория по сила клубен турнир - този за Купата на CEV. Следващата в списъка е капитанката Радосвета Тенева.
Тя е живата легенда на настоящия отбор на Марица. През миналия сезон се завърна в родното гнездо след 15 години успешна кариера в чужбина, за да предаде от безценния си опит на по-младите си съотборнички и да тласне успешния проект на Жълто-сините до още по-големи мащаби. А добрата новина е, че все още не мисли за отказване. Радосвета Тенева е родена на 21 ноември 1980 година в Етрополе. Покрай майка - бившата волейболистка и сегашна треньорка в Марица - Цеца Тенева, пътят е предначертан още от ранна детска възраст. Безспорният талант не остава незабелязан и Ради тръгва да покорява европейските предизвикателства още на 20-годишна възраст. Тогава волейболистката е раздвоена - дали да наблегне на образованието и да отиде да учи и играе за американски колеж, в който е била приета, или да се насочи изцяло към спорта. Ради твърдо избира волейбола. Америка е много далеч, исках да съм си по-близо до България, казва тя. Най-напред играе за гръцките Аиас Евосму (Солун) и Врилисион (Врилисия). През 2003 година за един полусезон се завръща у нас, за да подсили отбора на Левски Сиконко. Следва нов престой в Евосму и две години в Турция, където играе за Емлак-Топлу Конут Идареси (Анкара) и Фенербахче (Истанбул). Не закъснява и офертата от Меката на волейбола - Италия, и през сезон 2006/2007 година. Ради защитава цветовете на Арцано Волей (Арцано). Следва силен гръцки период в Олимпиакос (Пирея) и Панелиниос (Атина), нов гастрол в Турция в тима на МКЕ Анкарагюджю (Анкара) и поредно завръщане в Гърция с Олимпиакос и Тирас (Санторини), в който играе последно, преди завръщането си в Марица.
В началото на миналото десетилетие Тенева, естествено, е част и от националния ни женски отбор, с който играе на Световното през 2002 година в Германия и на Европейското през 2007 година. Ради е със съществен принос за пълната хегемония на Жълто-сините на домашна сцена и първото участие на български отбор изобщо в Шампионската лига. По нейните стъпки упорито върви и дъщеричката и - Мария Габриела, която стана шампионка с Марица при 10-годишните през май.
- Ради, играла си за доста отбори в чужбина. Кои са най-хубавите ти моменти от кариерата ти навън?
- В Гърция с Олимпиакос първите две години оставахме втори за първенството и за купата. Беше ми като мечта да спечеля титла и успях да я постигна - спечелихме купата, след това и титлата през 2013 година, която дублирахме и през 2014 година. Беше много вълнуващо, при положение че това бе първа титла в историята на клуба.- Кои са най-скъпите ти спомени с националния отбор?
- Определено от Световното в Германия през 2002 година. Влизах като смяна, играхме срещу отбори като Русия, Бразилия. За Европейското предната година във Варна, на което станахме трети, бях включена в разширения състав, но не попаднах сред 12-те за шампионата.- Когато се завърна в Марица, очакваше ли, че ще станеш част от успешен проект, който ще играе в Шампионската лига?
- За Шампионската лига не съм очаквала, но всяко лято, когато се прибирах, съм тренирала с отбора и съм следяла развитието му. Виждала съм, че години наред се работи целенасочено, с голямо желание, връзките и отношенията са изградени перфектно. Връщането ми тук бе логично продължение на кариерата ми.- Сигурно срещу Еджзаджъбашъ напрежението при теб е било по-малко, отколкото при съотборничките ти?
- Играла съм срещу този отбор на финал в Турция, но не в тази му формация. Беше преди години. Сега имат много по-добро финансиране. Напрежение винаги има. Ако му е безразлично на човек, няма смисъл да излиза. Притеснението бе дали ще се представим добре пред родна публика и хората, дошли да ни подкрепят. Искахме да направим добър мач и се радвам, че се получи.- Пречи ли на Марица липсата на конкуренция у нас?
- За съжаление пречи много. Добре че се организират контроли в чужбина, за да сме подготвени за Европа. Първенството е слабо, момичетата са млади и неопитни, няма финансиране, нормално е. Тази година е още по-слабо нивото. Това е голям минус за нас.- Наясно ли сте със следващия съперник - вероятно италианския Унет Ямамай (Бусто Арсицио)?
- За съжаление доста добър отбор ни се падна. Но пък може би за радост на публиката. По-слаб е от Еджзаджъбашъ, но изисква сериозна и целенасочена подготовка. След мача със Славия започваме да се готвим изцяло за тези срещи. Ще имаме нужда от сериозни контроли.- Слушат ли те по-малките?
- Никога не съм налагала мнението си. Не смятам, че трябва да има някакво задължение да ме слушат или да ги водя по някакъв начин. Опитвам се с игра и поведение да им покажа каквото мога. В никакъв случай не съм тартор в отбора.- Докога смяташ да играеш?
- Не съм решила. След 30-те всяка година си казвам: още един-два сезона. Докато се чувствам добре и имам желание - ще играя.- Как си почиваш от волейбола?
- С грижи покрай малката, четене на книги - в момента наблягам на Агата Кристи, гледане на филми, срещи с момичетата от отбора. През лятото обичам да пътувам.Георги Анастасов, в."Марица"