Продължаваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор - участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ ВитрА (Истанбул) и напълниха Колодрума с над 3000 човека. През януари "жълто-сините" продължават участието си във втория по сила клубен турнир - този за Купата на CEV. Следващата в списъка е Марина Ковачева - една от кулинарките в отбора.
Марина Ковачева е една от най-рутинираните състезателки на Марица (Пловдив), един от стълбовете на този отбор и едно от вдъхновенията за по-младите в тима на "жълто-сините". Няколко пъти е играла в чужбина и е натрупала безценен опит. Родена е на 1 декември 1987 година в Пловдив. Започва с волейбола на 11 години. Забелязва я Цеца Тенева по време на традиционната селекция по училищата. Марина отива в зала "Дунав", харесва и и така до ден днешен. Не е от спортно семейство и сама се запалва. Първото излизане в чужбина е в отбора на Чедат 85 (Сан Вито) от Серия А2. След това играе и за кипърския Аполон (Лимасол), известно време се подвизава и в турския полицейски отбор Бартън Полисгюджю (Бартън). Миналата година се състезаваше за румънския Пеничилина (Яш). В първите три тима изкарва по един полусезон, само в Румъния играе цяла година. Най-големия си успех по време на чуждестранните си гастроли постига в Кипър, където печели второ място в шампионата и в турнира за купата на страната. Като най-плодотворен период откъм опит обаче определя престоя си в Италия. Ако отнякъде можех нещо да открадна - оттам съм го взела. Все пак Италия си е сила във волейбола, попаднах и на добър треньор, твърди Марина. При подрастващите редовно е била част от националните гарнитури, попадала е и в Б отбора на жените. Заради него пропуснах абитуриентската си вечер. "Трябваше да избирам и избрах национала", спомня си волейболистката.
"Много е трудно без конкуренция у дома. Треньорът постоянно ни повтаря как трябва да гледаме повече към европейските мачове и да се готвим за тях. Не е лесно цяла седмица да тренираш усилено, за да изиграеш един безсмислен мач. Замисляла съм се, че, ако вместо него проведем редовна тренировка, ползата ни ще бъде по-голяма. Има мачове, от които излизаме, без да сме се изпотили. Ситуацията е неприятна, но в крайна сметка става дума за пари. А да не забравяме, че и Марица е минала през подобни проблеми. Още помня как съм тренирала на минусови градуси в зала Строител, с по 4-5 горнища, шапка и ръкавици", казва Марина.
- Марина, доста си играла в чужбина и си натрупала достатъчно опит, но каква бе тръпката от мачовете срещу световния клубен шампион Едзжаджъбашъ ВитрА (Истанбул)?
- Лесно ли се създава тази сплав между опит и младост в Марица?
- Мислиш ли пак за чужбина?
- Какво ще правиш, когато спреш да играеш?
- Любими занимания извън волейбола?
- Това означава ли, че сладкото е голямото ти изкушение?
- Кажи някой твой специалитет освен тортата?
Георги Анастасов, в."Марица"