Волейболът лиши тениса от Симона Димитрова

Волейболът може би лиши българския тенис от поредния талант при жените. Като малка посрещачката на Марица Симона Димитрова прави сериозни стъпки в ТК Локомотив Пд при Дора Рангелова, но под давлението на вуйна си - бивша волейболистка на ЦСКА, се насочва към волейбола. От което печелят червените и пловдивската Марица. Симона е родена на 17 юли 1994 г. в Пловдив. След 5 години по кортовете, в пети клас, се запалва по волейбола, който се превръща в нейно призвание. В продължение на 2 години получава първите волейболни уроци в школата на Марица. Всъщност треньорката Атанаска Никифорова я забелязва по време на селекция в училище "Петър Берон" и се впечатлява от ръста и физическите  данни. Симона решава да пробва, запалва се и в крайна сметка сменя спортовете. По онова време обаче не Марица, а ЦСКА е хегемонът в женския ни волейбол. Червените забелязват качествата на Димитрова и я привличат в редиците си. Симона учи в спортното училище на ЦСКА и е част от столичния гранд в продължение на 9 години. Завръща се в Марица в началото на настоящия сезон. Доволна е от престоя си при червените, твърди, че не изпитвала някакви трудности в големия град, въпреки че отива там едва на 13 години. А на 16 вече е част от женския тим. Играла е много пъти за червените срещу първия си клуб Марица на всички възможни нива - от девойките младша, до жените. Естествено, че тръпката е по-особена, признава Симона.  Всъщност този 9-годишен период в София има прекъсване от половин сезон, в който Димитрова играе в унгарския шампионат. Това става преди 2 години, когато пловдивчанката защитава цветовете на TF Будапеща. Случи се много бързо - за ден и половина. Дори не зная как ме пуснаха от ЦСКА, спомня си Димитрова. Унгарския шампионат не блести с особена сила, но има повече отбори, отколкото у нас. Няколко от тях, според Симона са били на доста добро ниво. Твърди, че е почерпила ценен опит от унгарския си престой, а ръководството и отборът са се отнасяли много добре с нея. Само езикът не можах да науча, смее се тя. Не крие амбициите си отново да играе в чужбина, но на правилното място. Защото според нея има много европейски тимове, които не са на нивото на Марица. Минала е и през всички възможни национални гарнитури, има и повиквателна за представителния тим при жените, пратена и от един от предишните селекционери Драган Нешич. Не се виждам другаде, освен край мрежата Интервю на Георги АНАСТАСОВ -Симона, как се стигна до завръщането ти в Пловдив и какво е усещането да си отново в родното гнездо? -Старши треньорът на Марица Иван Петков ме покани и щях да се връщам още през миналата зима. Все пак реших да доиграя сезона с ЦСКА, с който договорът ми изтича сега през януари и на практика в момента съм със статут на преотстъпена. С ръководството на ЦСКА се разделихме съвсем нормално и цивилизовано. Тук съм си у дома - при семейството и в родния ми клуб. Познаваме се с момичетата, както и с треньора, с когото сме били заедно и в националния отбор за девойки. Не съм имала никакви проблеми с повторната аклиматизация в Пловдив. -Как се чувстваш като част от успешния проект Марица, за който цяла България говори? -Не отричам, че имаше процес на сработване с останалите момичета в отбора, но това е напълно нормално. Чест е да играя в такъв отбор и срещу такива отбори в Шампионска лига. За мен успехите се дължат на постоянство с години наред, упоритостта на треньора, щаба, ръководителите. Разбира се, не става и без много финанси, но постоянството е решаващо. А школата на Марица също е номер 1 в страната и деца от цялата страна идват тук. -Сигурно не е лесно да се изправиш срещу световния клубен шампион, а след няколко дни да играеш мач от вътрешното първенство срещу далеч по-слаб противник? -Мотивацията е съвсем различна. Като знаеш, че ще биеш, а другият отбор излиза, знаейки, че ще загуби, не можеш да включиш на максимални обороти. Защото ще се получи и с 50 процента. Срещу Еджзаджъбашъ е съвсем различно. Разбира се, имаше и напрежение, защото беше важно как ще се представим пред толкова много хора. А удоволствието да играеш срещу такива състезателки е не по-малко от напрежението. -Имаш ли други увлечения освен волейбола? -Следвам треньорски профил в НСА. Трудно съчетавам нещата, но не е хубаво да прекъсвам. Остават ми още 2 години. И за в бъдеще се виждам във волейбола - той е номер 1 в живота ми. Иначе в свободното време - нормалните неща, излизаме с приятелки, чета много книги и гледам филми. Наблягам на класиката - "Отнесени от вихъра", "Кръстникът".Георги АНАСТАСОВ, "Марица"