Волейболът лиши тениса от Симона Димитрова

Волейболът лиши тениса от Симона Димитрова

Волейболът може би лиши българския тенис от поредния талант при жените. Като малка посрещачката на Марица Симона Димитрова прави сериозни стъпки в ТК Локомотив Пд при Дора Рангелова, но под давлението на вуйна си - бивша волейболистка на ЦСКА, се насочва към волейбола. От което печелят червените и пловдивската Марица. Симона е родена на 17 юли 1994 г. в Пловдив. След 5 години по кортовете, в пети клас, се запалва по волейбола, който се превръща в нейно призвание. В продължение на 2 години получава първите волейболни уроци в школата на Марица. Всъщност треньорката Атанаска Никифорова я забелязва по време на селекция в училище "Петър Берон" и се впечатлява от ръста и физическите  данни. Симона решава да пробва, запалва се и в крайна сметка сменя спортовете. По онова време обаче не Марица, а ЦСКА е хегемонът в женския ни волейбол. Червените забелязват качествата на Димитрова и я привличат в редиците си. Симона учи в спортното училище на ЦСКА и е част от столичния гранд в продължение на 9 години. Завръща се в Марица в началото на настоящия сезон. Доволна е от престоя си при червените, твърди, че не изпитвала някакви трудности в големия град, въпреки че отива там едва на 13 години. А на 16 вече е част от женския тим. Играла е много пъти за червените срещу първия си клуб Марица на всички възможни нива - от девойките младша, до жените. Естествено, че тръпката е по-особена, признава Симона. 

Всъщност този 9-годишен период в София има прекъсване от половин сезон, в който Димитрова играе в унгарския шампионат. Това става преди 2 години, когато пловдивчанката защитава цветовете на TF Будапеща. Случи се много бързо - за ден и половина. Дори не зная как ме пуснаха от ЦСКА, спомня си Димитрова. Унгарския шампионат не блести с особена сила, но има повече отбори, отколкото у нас. Няколко от тях, според Симона са били на доста добро ниво. Твърди, че е почерпила ценен опит от унгарския си престой, а ръководството и отборът са се отнасяли много добре с нея. Само езикът не можах да науча, смее се тя. Не крие амбициите си отново да играе в чужбина, но на правилното място. Защото според нея има много европейски тимове, които не са на нивото на Марица. Минала е и през всички възможни национални гарнитури, има и повиквателна за представителния тим при жените, пратена и от един от предишните селекционери Драган Нешич.

Не се виждам другаде, освен край мрежата

Интервю на Георги АНАСТАСОВ

-Симона, как се стигна до завръщането ти в Пловдив и какво е усещането да си отново в родното гнездо?

-Старши треньорът на Марица Иван Петков ме покани и щях да се връщам още през миналата зима. Все пак реших да доиграя сезона с ЦСКА, с който договорът ми изтича сега през януари и на практика в момента съм със статут на преотстъпена. С ръководството на ЦСКА се разделихме съвсем нормално и цивилизовано. Тук съм си у дома - при семейството и в родния ми клуб. Познаваме се с момичетата, както и с треньора, с когото сме били заедно и в националния отбор за девойки. Не съм имала никакви проблеми с повторната аклиматизация в Пловдив.

-Как се чувстваш като част от успешния проект Марица, за който цяла България говори?

-Не отричам, че имаше процес на сработване с останалите момичета в отбора, но това е напълно нормално. Чест е да играя в такъв отбор и срещу такива отбори в Шампионска лига. За мен успехите се дължат на постоянство с години наред, упоритостта на треньора, щаба, ръководителите. Разбира се, не става и без много финанси, но постоянството е решаващо. А школата на Марица също е номер 1 в страната и деца от цялата страна идват тук.

-Сигурно не е лесно да се изправиш срещу световния клубен шампион, а след няколко дни да играеш мач от вътрешното първенство срещу далеч по-слаб противник?

-Мотивацията е съвсем различна. Като знаеш, че ще биеш, а другият отбор излиза, знаейки, че ще загуби, не можеш да включиш на максимални обороти. Защото ще се получи и с 50 процента. Срещу Еджзаджъбашъ е съвсем различно. Разбира се, имаше и напрежение, защото беше важно как ще се представим пред толкова много хора. А удоволствието да играеш срещу такива състезателки е не по-малко от напрежението.
-Имаш ли други увлечения освен волейбола?

-Следвам треньорски профил в НСА. Трудно съчетавам нещата, но не е хубаво да прекъсвам. Остават ми още 2 години. И за в бъдеще се виждам във волейбола - той е номер 1 в живота ми. Иначе в свободното време - нормалните неща, излизаме с приятелки, чета много книги и гледам филми. Наблягам на класиката - "Отнесени от вихъра", "Кръстникът".

Георги АНАСТАСОВ, "Марица"

Следвай ни:

Още от Волейбол

Виж всички