„Атлетико 5.0” е идеалната версия на Чоловата машина

Сезон 2016/17 представя петия проект на Диего Симеоне като старши треньор на Атлетико Мадрид, препотвърждава еволюцията на един отбор без граници, по-комбинативен с поставянето в центъра на Коке Ресурексион, по-непредвидим в атака за съперниците и като цяло с по-офанзивен профил от предишните версии.

„Есенцията не се променя”, държи Ел Чоло. Тимът стои над индивидуалностите, нападателите се отдават максимално на колективната работа в пресирането и отбраняването, а преодоляването на твърдата и непоколебима защита на „лос рохибланкос” си остава неразчитаем йероглиф за съперниците.

В същото време обаче Атлети комбинира много повече и много по-добре в средата на терена. Повече играе футбол и повече има топката у себе си в сравнение с мнозинството свои противници и в Испания, и в Европа. Само Селта (победа за мадридчани с 0:4 насред „Балаидос”), Барселона (равенство 1:1 на „Камп Ноу”) и Байерн (успех с 1:0 на „Висенте Калдерон”) го надвиха в това отношение.

Ключът за това е в новата позиция на Коке в центъра. Това е идея, която занимава съзнанието на Симеоне от вече повече от година и която той приложи няколко пъти миналия сезон. През този обаче тя достигна своята кулминация и придоби завършен стабилизиран вид. Испанският национал игра на новия си пост в последните пет мача, с което вдъхнови новото футболно лице на своя отбор. Никой не е дал повече пасове от него (648 за осем кръга в Ла Лига, средно по 81 на мач). Той не само гради връзки със своите съотборници чрез топката, а и я иска постоянно, наставлява и направлява играта и с нея, и без нея, а за десерт е и един от пробягващите най-много километри на терена.

„Израстваме. Работихме много време с Коке, за да може да заеме сега тази важна позиция в центъра. Той няма да е винаги в тази роля, но е решаващ, когато играе на това място, защото ни дава голяма плавност на играта и ни позволява да нанесем повече рани на противниците на някой от фланговете. А това носи израстването на тима най-вече в най-трудната част от футбола – прехода „защита-атака” през центъра. С Коке ставаме по-добри”, каза в петък Симеоне.

А в събота, след съкрушителната победа със 7:1 над Гранада, аржентинецът допълни: „В тези ни последни мачове играем с двама волантес (б.р. – страничните полузащитници в централна тройка, играещи пред опорния), които са от нападатели по-нападатели. Защото и Анхел Кореа, и Яник Ферейра Караско или Николас Гайтан трябва да свършат работата си изначално в структурата като волантес и после да достигат в последната фаза на офанзивата в позиции на нападатели. Именно Коке ни позволява този вариант.”

„Не зная дали играта ни се е променила. Атлети направи добри трансфери, на по-офанзивни футболисти, и това се забелязва този сезон”, смяна белгиецът Караско, който вкара хеттрик срещу андалусците в събота. Аржентинците Кореа и Гайтан пък се разписаха в същия мач съответно веднъж и дваж.

Атлетико също така борави с повече разнообразие на ресурсите в атака. Вече няма отявлена фигура напред, каквито в миналото бяха Радамел Фалкао, Давид Вийя, Диего Коща или Марио Манджукич (а преди Симеоне – Фернандо Торес, Диего Форлан и Серхио Агуеро). Това увеличава трудностите пред противниковите бранители да спират атаките на „дюшекчиите”.

Французите Кевин Гамейро и Антоан Гризман – обичайните титуляри, или Кореа и Фернандо Торес не остават статични и за секунда. За нула време изникват от едната на другата страна, движат се между линиите, връщат се в дълбочина да получат топката; умеят да играят и зад гърба на защитата, и комбинативно; и извън, и в наказателното поле.

Иначе промените в титулярния състав в сравнение с преди година са само във включването на черногореца Стефан Савич в калената защита и на Караско, който миналия сезон на този му етап почти не бе започвал мач. Но пък отборът изравни най-добрите си голови регистри в ерата „Симеоне” (с 21 гола в 8 кръга) и подобри защитните си – не бе получавал толкова малко попадения за 8 кръга (3) от историческия сезон на дубъла през 1995/96.

EFE