Жоазиньо: Можех да стана българин, но не се получи
След мача от Лига Европа с Ница, в който Жоазиньо вкара два гола за руския ФК Красносдар, УЕФА го включи в Идеалния отбор на седмицата. Това съвсем не е най-големият успех в кариерата на футболиста, но е сигнал, че животът му тръгва в добра насока. Преди половин година бразилецът претърпя тежко счупване. Наложи се кракът му да бъде сглобяван наново, а възстановяването му продължи дълго. Жоазиньо говори пред "Спорт-Експрес" за завръщането си на терена и за това как се е изменил животът му, след като взе руски паспорт.
– Успяхте ли да върнете нивото си на игра след счупването?
– Работя много за това, защото разбирам колко е важно. Всеки ден тренирам с мисълта, че най-страшното е зад гърба ми и сега вече всичко зависи от мен.- Сергей Галицкий (б.р. - собственикът на Краснодар) сподели, че вашето възстановяване е протекло тежко.
– Да, много тежко. Най-малкото заради факта, че отсъствах доста време и загубих ритъм, който след това дълго не можах да възстановя. Ту играех, ту не. Нямаше момент, в който да запиша три или четири мача подред, но благодаря на всички, които ме подкрепяха - клубът, съотборниците, треньорите. Сега играя по-често и се чувствам много по-добре.– Казват, че след такава травма едва ли не се учиш отново да играеш.
– Разбира се, много неща забравяш, но аз не се боя да уча. Докато се възстановявах и не играех, гледах изключително много футбол. И всеки път си представях какво бих направил в дадената ситуация. За мен това беше безкраен урок по теория. Когато нямаш избор, такива занимания не те отегчават. Струва ми се, че започнах по-добре да разбирам футбола.- Измени ли се стилът ви на игра?
- В някои моменти - да. Но това е свързано и с факта, че съперниците също добре са ме изучили. В Русия съм отдавна. Много от финтовете ми вече не минават. Нужно е постоянно да се променям, за да бъда непредсказуем.- Как се промени животът ви, откакто станахте руски гражданин?
- Промени се не животът ми, промених се аз. Станах доста по-твърд и по-конкретен. Струва ми се, че това са типично руски качества. Харесва ми как руснаците се борят за справедливост, как отстояват своите права и защитават семействата си. Бих искал и аз да съм като тях. Между другото и като футболист започнах да играя по-твърдо.- Новият ви паспорт мина ли вече бойно кръщение в някоя държавна служба? В полицията може би или някъде другаде.
– Още не. Само в банката съм го носил. Но там хората бяха предупредени и никой не се учуди на документ с моята снимка и дълго бразилско име.- Вие всъщност не сте Жоазиньо по паспорт?
- Не, там е написано пълното ми име - Жоао Натаилтон Рамос дос Сантос.- Знаем, че харесвате Краснодар. С какво толкова ви впечатли?
- Тук ми е комфортно. Пет и половина години живея, всичко ми е познато - улици, къщи, различни места. Хората се познават. Уважават ме, което е много важно. Честно да ви кажа, бих искал да прекарам остатъка от живота си в Краснодар- Посочете двете главни достойнства на града?
- Климатът и атмосферата.- Краснодар и вашият роден град Убатуба навярно са съвсем различни?
- По отношение на настроението си приличат. Различни са само по размери. Убатуба е малък град с население 30 000 души. И почти всички се познават. Там са моите приятели от детинство, роднините, семейството. Шумна и весела компания.- И океанът.
- И океанът, да. Но аз за него не тъжа. Никога не съм обичал да ходя на плаж. Предпочитам просто да седя и да си говоря с приятелите.- Сигурно често ви разпитват за Русия?
- Постоянно. При това не толкова за футбола, колкото за живота, за политиката. Интересно им е да получават информация от първа ръка. Ако се случи нещо, ме заливат с въпроси: за някое гръмко политическо изказване например или за терористи. Аз им казвам: тук всичко е отлично, нас никой не ни заплашва, всичко е много спокойно и безопасно. И времето е почти като в Бразилия.- Назовете, моля ви, главната причина да станете руски гражданин?
- Футболен клуб Краснодар, който ми даде огромна възможност да се реализирам. Приносът на клуба за моите успехи е огромен. Усещам тази подкрепа всеки ден. Когато се появи шанс да кандидатствам за руско гражданство, не мислих нито минута, веднага реших да го използвам.- Говорите отлично руски език. Това талант ли е?
- Не мисля, че е талант. Това е уважение към хората, които живеят в тази страна. Ако дойдеш тук с намерението да живееш и работиш, си длъжен не просто да разбираш хората, но и да говориш с тях на един език. Така е правилно.– Но на много хора просто не им се получава, въпреки че те също уважават страната. При вас как стана?
– Специални уроци не съм взимал, просто слушах всичко, което се говори на терена, по време тренировките и запомнях. В един момент проговорих. Освен това имах известни познания по български, което, естествено, ми помогна. С учител започнах да се занимавам след това, когато започнах да говоря езика. Необходимо беше да усвоя граматиката. И сега продължавам със занятията, защото трябва да се усъвършенствам. Най-сложното нещо за мен са окончанията.– Не се ли бъркате с българския, все пак са подобни езици?
- Не, не бъркам думите. Българския на практика съм го забравил . Неотдавна ми се обади приятел от София. Реших да говоря с него на български и по средата на разговора той ми каза: Ей, спри, ти съвсем си забравил езика, говориш ми на руски! Отвърнах му: как иначе, вече имам руски паспорт. Посмяхме се доста.- В Левски не са ли ви предлагали да станете българин?
- По едно време имаше такова предложение, но нещо не се получи.- С какви чувства сега очаквате обявяването на състава на Русия?
– Като руски гражданин много бих искал да играя в националния отбор. Ако ме поканят, с удоволствие бих се съгласил. Но разбирам, че докато треньорите дават възможност за изява на други футболисти, аз трябва да играя още по-силно за клубния си тим и да печеля победи с Краснодар.- Смятате ли, че вие, натурализираният бразилец, трябва да сте много по-добър от останалите, за да получите повиквателна?
- Така е. Мен все още ме приемат като чужденец, а от чужденците винаги се иска повече.– Но вас непрекъснато ви хвалят.
– Днес играеш добре и всички казват, че си достоен за националния. Утре правиш слаб мач и народът вече се възмущава: защо ни е въобще този бразилец. В това отношение Русия прилича на Бразилия. Там всеки пълнолетен гражданин на страната се смята за треньор.- С някой от треньорския щаб говорили ли сте?
– Не, досега не съм.- Да играете в Шампионската лига или в националния на Русия - какво предпочитате?
– И едното, и другото са ми мечта. Смятам, че ако играя в Шампионската лига, ще се приближа и до националния. А най-голямата ми мечта е да играя за Русия на Мондиал 2018.– Имате ли някакви ритуали, които изпълнявате, преди да излезете на терена?
- Бразилия е страна на обреди и ритуали. Ние сме много религиозен народ. Вярвам в Бог и всички мои традиции са свързани с това. Преди всеки мач разговарям с Господ, моля го да ни предпази от травми - мен, съотборниците ми и съперниците, моля за сила и вдъхновение, за да се представя по-добре. Да, аз съм достатъчно религиозен. Благодаря на Бог за всичко."7 дни спорт"