Как го правят вратарите: Мануел Нойер
Винаги се възхищаваме, когато играчите направят нещо изключително, но често го имаме за даденост. Рядко ни се удава възможността да получим в детайли отговори на най-големия въпрос: как го правят? Списание „Спортс Илюстрейтид” опитва да ни ги осигури, като интервюира за целта един вратар (Мануел Нойер), един защитник (Венсан Компани), един халф (Чаби Алонсо) и един нападател (Хавиер Ернандес – Чичарито). Започваме от вратарския пост.
Постоянно го виждате да спринтира извън наказателното поле, за да чисти топката. Може и да ви изглежда пълен лунатик, но Мануел Нойер има ясна цел: да предотвратява в зародиш опасността, ако ще това да значи да предприема стягащи сфинктера рискове.
„По-добре е за мен да стигна до топката преди нападателя, вместо да го чакам да ми излезе очи в очи в наказателното поле. Ако не може да вземе топката на първо място, няма да получи възможност за гол”, обяснява вратарят на Байерн (Мюнхен) и Германия.
Ами ако се провали? Тогава значи е сътворил футболната версия на харакири. Ако не прецени добре скоростта и траекторията или на топката, или на нападателя, и пристигне твърде късно, може не само да получи гол, а и да се направи на глупак в очите на света. „В момента на ситуацията не чувствам страха в главата си. Винаги мисля положително. Но трябва да си сигурен, че ще стигнеш първи до топката – споделя Нойер. – Леко рисков играч съм, ала все пак давам сигурност и спокойствие на съотборниците си. Може да се направи следното сравнение: обичам да карам кола доста бързо, а все пак винаги си слагам колана. Така осигуряваш равновесието.”
Той смята, че превантивните му намеси внушават страх у съперниковите нападатели и ги принуждават да се отдръпват рано от единоборството, за да избегнат тежки сблъсъци: „Мнозина от тях не искат да се изправят срещу мен, защото съм голям.”
Мнозина експерти смятат Нойер за един от най-великите вратари новатори, за следващата еволюционна стъпка след съветската легенда Лев Яшин, който започваше бързи контраатаки и пресичаше пасове извън наказателното поле. Яшин си остава единственият страж, печелил „Златната топка” (1963), ала германецът бе единственият световен шампион на финалния подиум при връчването на наградата редом до великаните Кристиано Роналдо и Лионел Меси.
Немският език още не може да осигури термин, който да определи поста на Мануел, но в другите той вече се среща – вратар метач. Ако мачът с Алжир на Мондиал 2014 бе Нойеровата версия на изсвирения от Рахманинов негов Концерт за пиано №3 в Карнеги Хол, тогава тренировките в детството на германеца са били изучаване на скалите на пианото в хола на учителя му.
Още едва 4-годишен, той открива, че има водещ и опорен крак. Чувствал се по-удобно, скачайки на левия си крак вместо на десния, когато правел спасяване. Плонжовете надясно, споделя, водели до странни падания и наранявания. Трябвало да тренира експлодирането си надясно, точно както десничар би тренирал левия си крак с топката.
Други аспекти от фундаменталното качество спиране на ударите биват добавени с времето: позициониране, покриване на близката греда, запазване на ръцете в позиция на готовност. „Винаги искам да спася удара, но по-важното е други играчи да не могат да получат възможност за добавка.” Вратарят на ХХI век обаче днес има за минимум изискване това да спира изстрели. Той трябва да организира защитната линия на тима си, да командва наказателното си поле при центрирания, да прекъсва пасове зад гърба на отбраната извън пеналта и да започва атаките на своите. Умелото боравене с топката (и с двата крака) е задължително, както и способността да подава с точност до милиметър на движещи се обекти (и на къса, и на дълга дистанция), включително и с хвърляне.
Нещо повече, високото пресиране от съперниците значи, че често вратарите трябва да се предлагат за пас на обкръжените си защитници. За щастие на Нойер, той усъвършенствал уменията си с топката на ранна възраст. На 5 годинки той дошъл в школата на Шалке 04 (1991 г.) и тренирал с полевите играчи, развивайки по-слабия си ляв крак. В клуба дори обмисляли да го пратят на друг пост по-напред, когато бил на 13, отчасти заради тревогите около недостатъчната му височина тогава. Все пак го оставили на вратата, напълно развил качествата да го направят новатор на поста.
Байерн и Германия владеят топката по над 60% от времето, тъй че Нойер трябва да подава често и почти никога напосоки, както правят много други вратари. В последния сезон например той направи повече пасове, и то в по-малко мачове, от звездния нападател Антоан Гризман от Атлетико Мадрид.
На германеца очевидно не му остават много шансове да показва по-традиционните си умения, но все пак и те са на висота при него, след като знае, че една негова грешка може да обърне мач. Решението кога да излезе за центриране не се взема много по-различно от това дали да излезе да пресече извеждащ пас извън наказателното поле, макар че в първия случай има повече тела по пътя и съответно мисловният процес е по-сложен и бърз.
Телевизионните коментатори обичайно смятат, че вратарят трябва да излиза за всяко центриране във вратарското поле, но според Нойер това не е задължително. „Малкият пеналт пак си остава по-голямо пространство от доста градски апартаменти – казва той. – Зависи на каква височина идва топката. Ако е голяма и опонентът не може да я достигне, можеш излезе. Ако обаче е ниска топка и има нападател, е много опасно да излизаш, така че трябва да си останеш на позицията.”
В мачовете на Байерн и Германия топката повечето време е в другата половина на терена. Една от най-трудните черти от работата на Нойер е да кара по 45 минути като зрител, а внезапно да му се наложи да се впусне в действие. „Понякога през зимата е много студено, особено в Бавария. В този момент не е лесно, защото трябва да вдигнеш от 0 до 100 км/ч за секунди”, казва полуусмихнат, но напълно сериозен.
Прясно изкъпан след тренировка , той се обръща към 65-инчовия екран в залата на базата на Байерн и започва да разчленява клипове от сблъсъка с Борусия (Дортмунд) миналия октомври. В добавка към преглеждането на видео на собствените си представяния и тренировки на лаптопа заедно с треньора на вратарите, Нойер участва и в тактическите разбори преди двубоите с останалата част от отбора.
Освен с обичайния си подход с висок гегенпресинг, Дортмунд ще опита да атакува изнесената високо защитна линия на Байерн по начина, по който Алжир го стори срещу Германия на Мондиала в Бразилия – чрез високи пасове над бранителите и зад гърбовете им към бързака Пиер-Емерик Обамеянг. При все това Нойер запазва агресивна стартова позиция – по-добрата за бърза атака на извеждащото подаване – и в 8-мата минута пресича пас на 30 м от вратата си, започвайки атака на своя тим. „Ако съм в наказателното си поле и чакам топката да дойде при мен, губим време. Ако стоя по-нависоко, имаме повече време и Дортмунд не може да се прибере в желаната балансирана дефанзивна позиция.”
Вратарят метач се вижда напълно по-късно в мача, когато Нойер излиза на 40 м напред да изчисти с глава извеждащ пас към Обамеянг и насочва топката право към Давид Алаба за скоростна контраатака. Десет секунди и три светкавични паса по-късно баварците стигат до удар в противниковото наказателно поле. Няма гол, но сме свидетели на поредното отиграване от световна класа на Нойер.
И това е само очевидното. Преди всеки мач стражът изучава тенденциите при статичните положения и дузпите при съперниците. Именно той строи стената на Байерн при преки свободни удари, а когато Дортмунд има корнер, организира зоновото покритие в наказателното поле. Ключът тук според него не е само в подредените в хоризонтална линия на линията на малкия пеналт петима бранители, а и в тримата им съотборници в подобна линия около точката за дузпата, чиято задача е да попречат на нападателите на „жълто-черните” да наберат пълна скорост и да изскочат над зоналните пазачи или на намерят пространства между тях. „Винаги е зона – казва и сочи полето между двете успоредни линии. – Втората линия блокира ускорението на нападащите центрирането.”
Байерн повежда с 2:0, преди Обамеянг да намали в края на полувремето. Важно е и как отговаряш на получен гол, смята вратарят: „Обичайно знаеш дали можеш да промениш нещо, или дали си направил грешка. Но винаги трябва да започваш от нулата след допуснато попадение.”
Този мач обаче не бе съревнование. Баварците биха с 5:1 и това се оказа после огромна стъпка по пътя към четвъртата поредна титла в Бундеслигата. При този успех Нойер не грабна заглавията, ала представянето му пак бе чудесно, за разлика от това на колегата му от отсрещната страна Роман Бюрки. Вратарят метач има тънка граница между успеха и провала: дважди Бюрки допусна голове, след като излизаше да пресече пас и се разминаваше.
Да си Мануел Нойер е много по-трудно отколкото изглежда.
Грант Уол, CNN Sports Illustrated